Гледам днес едни пубъри как се мъчат да се правят на възрастни и да се  тежкарят нахакано и си мисля:"Мен пък дали ми харесва света на възрастните сега,когато съм вече на тяхната възраст?...Едва ли."
Как ми се иска да се хвана за един клон на едно дърво и да се покатеря на него , да си седя и гледам хората отгоре, но не мога.Ще ми кажат,че съм побъркана, а и физиката ми е доста вече наедряла и  не мога да си го позволя.
Или минавайки покрай едни целуващи се младежи на пейката да си представя,че и на мен ми се иска да се държа така,но тъй като съм възрастна жена и  ще изглеждам смешно с някой дядка ако го нагъна на пейката, а и едва ли ще имам такова желание вече...няма да го направя.Още повече ако съм с някой младок,който ми е симпатичен...Ще речат тоя извратеняк се натиска с майка си!Поне да се крият!
Искаш, но някак си не ти отива вече,станала си лелка, а лелките трябва да се държат тежко и да не се излагат,защото пак... ще им кажат,че откачат!А ако съм с младок и се държа като хлапачка,ще си рече - тая на каква ми се прави каквато не е!Няма да приеме чувствата ми за чиста монета или въобще няма да ми отговори по същия начин,защото ще ме възприема като пропаднала.
Емоционално си абсолютно запазена и готова за една сцена на Ромео и Жулиета на балкона,но как ще изглеждам - Боже - смехория!
При това положение трябва да зечеркнеш нещо от себе си,нещо,което повече не можеш да бъдеш. Трябва да се държиш или нахакано или студено и сдържано или да покажеш при интимност ,че вече си с рутина,защото иначе не ти отива...
При мен нещата са по- особени,прекъснала съм връзки с мъжете от около 30 години,поради дълбоко разочарование и други външни причини,познавам мъжете на около 25- 28 години, когато са били и не познавам развитието им,защото тогава се разведох и не съм контактувала с никого.Сега обаче не мога да приема възрастен мъж,защото го сравнявам със старите си представи от брака и ми се вижда много стар.Хората,които са били женени с един партньор и са остарели с него са свикнали и приемат развитието на мъжа,при мен това отсъства.Един вакуум от 30 години време!
Работила съм къде ли не, дълго време, не съм се ангажирала с никакви връзки,защото знаех,че ще си замина, а и не съм намирала подходящи за серозна връзка и след година отивах да работя другаде.Накрая се прибрах в къщи вече възрастна и когато искам да имам връзка - ето ти проблем.Запазила съм си психиката на младостта, а съм вече възрастна...
Пиша това,защото може да има и такива като мен.Интересно е,че за мъжа е разрешено да има връзка с много млада жена и се приема нормално,може да е романтичен с нея,за прави лудории, а за жената - не - на нея просто това не и отива или е внушение?...И какво остава - самота или сядаш и се примиряваш с другите,говориш и слушаш разговори за болести,за проблеми и започваш да гледаш с вял и бездушен поглед света около теб,защото си възрастен...макар,че не се чувстваш никак така.Всъщност трябва да си приеме човек възрастта,защото да си възрастен може да продължи и 40 години даже...Жалко,че това няма никак да ми харесва...криза на възрастта е явно...още се бунтувам и искам както преди!Колко ли ще продължи това чудо - не знам - ще видим.

Виктория Амора