Колко е хубаво да живееш в един твой илюзорен свят,където ти въобще не си ти и се случват всички неща както ги пожелаеш.Свят на младост, хармония,красота,много любов и  свобода,защото там всичко ти е разрешено и си го вършиш с най- голямо удовоствие.Като на една голяма сцента или в цветен филм,на който ти си режисьор и актьор.Избираш героите, които пожелаеш и ги поставяш в интересни въображаеми ситуации,които променяш според настоението и каприза си .
Добре е в момент,когато влизаш в него да избягваш да се поглеждаш в огледалото,за да не се стреснеш и ужасиш от истината...
Свят,в който си една млада стройна и елегантна жена,перфектно облечена с вкус и фантазия,с прекрасни дълги руси коси , завидна талия и бедра без мъчителни упражнения,лишения и диети.
Така си мислеше Ивана,загледана в кичестите висящи саксии в лятната градина на ресторанта в очакване на обяда си - пържени картофки с наденички.На ръката и потропваха сребърните гривни,купени преди много години,когато тази ръка беше слаба, изящна и свиреше на пианото, изтръгвайки вълшебни звуци.
Беше се отдалечила доста от този  си живот,бяха взели пианото и други хора да свирят и да се учат на свой ред.Понякога и липсваше,тогава тя поставяше ръцете си на ръба на масата и опитваше твърдината на пръстите си по повърхността,после лениво ги отпускаше с прекършена китка на облегалото на стола, облягаше се отпуснато и без старание да изглежда красиво с изправен кръст и прибрани крака.
Годините и бяха натежали, както и килограмите.Тя едва ги понасяше, но вече се беше пуснала по течението на живота и външността и и беше безразлична.Беше уморена,през главата и минаха толкова хора, лица, събития,битки,че не можеше да си представи,че е дошъл моментът,когато всичко това е останало зад гърба  и и предстоеше  живот на спокойствие, почивка, съзерцание и малко наслади,които в повечето случаи бяха хубаво ядене на приятно място.
От вътрешността на ресторанта се понесоха силни крясъци на попийнала група стари съученици,събрали се след много години,които се забавляваха да си спомнят младежките си лудории по време на часовете и учителите, за които вече говореха с уважение, а не с досада, както е в повечето случаи при учениците в млада възраст,защото учителите им вече не бяха между живите, а за мъртвите не се говори лошо...На съседната маса две жени на средна възраст разглеждаха някакъв вълшебен уж медальон,донесен като подарък от Малта,който продавачът беше умело продал,разказвайки невероятна история ,свързана с него. Ивана не можеше да го види и и беше неудобно да полюбопитства директно,но заглеждайки се в отсрещната стена от жива зеленина си представи клиповете от Малта,които беше гледала на компютъра си.
И ето - вървеше тя с една тънка почти прозрачна шарена рокля по една улича между сградите на Малта,които бяха с много различна от българската архитектура,минава през търговска улица, кадето са изложени хиляди сувенири,дрехи, украшения,шапки и какви ли не привлекателни и разорителни за джоба джунджурии и се спира на едно място,където я привлича един малко странен по форма едър медальон в метален сребърен обков и странни преливащи от тъмно до светло сини цветове,стигащи  на места почти до бяло.Ивана го взема в ръцете си, почувства тежестта му,поисква огледало и го постови на шията си.Да медальонът беше прекрасен и много отиваше на шарената и рокля,сякаш сивите цветове в нея изведнъж магически изпъкнаха и засияха.Плати и тръгна нататък ,слагайки го на шията си.Та каква беше историята - някой си рицар, придобил тайнствен магически  медальон от приятел, умрял слад жестока схватка под острия удар на рапирата на негов съперник,враг  и издъхвайки го дал на сприятеля си,който дошъл минута преди смъртта и го приел  да го пази и носи за спомен от него....Да, Ивана купи точно този медальон, попаднал сред антиките на  уличен продавач  ,оцелял през толкова години като невероятен трофей,който е много ценен и значим.Илюзия ...Но по- късно се оказа,че това е точно така!Медальонът беше вълшебен...
Тя разбра това още когато направи няколко крачки по улицата на излизане от пазаря.Тълпата хора,която преминаваше невъзмутимо край нея някак се промени.Хората се спираха, заглеждаха се някак особено в нея, отминаваха и пак се обръщаха да погледната още веднъж.Ивана не беше нищо особено, жена като повечето ,които минавах,но след като сложи медальона на шията си се оказа,че нещата се промениха.След пет минути беше вече център на внимание.Хората се спираха на купчини по улицата и устремяваха поглед към нея.Спираха и я наблюдаваха с интерес.Ивана поопъна роклята си, оправи косите си,прибирайки ги в кок и се загледа в една витрина минавайки.
Но какво е това - жената,която стоеше там насреща и не беше тя!
В отражението  имаше една друга жена ,облечена в средновековна дреха,с шапка на главата и прибрани коси на кок на темето.Ивана се огледа, нямаше такава жена с такъв костюм наоколо,отражението срещу нея отговаряше на нейната позиция пред витрината.Огледа дрехата си - беше си същата, но във витрината се появяваше друг образ...Господи,какво е това,да не би...хората да я виждат в този вид и се чудят?!Не може да бъде!Спря едно дете на улицата и го попита да и опише как изглежда външността и, то я огледа спокойно и каза - "Ами Вие сте в някакъв старовремски костюм и изглеждате като,че сте артистка.Вярно беше...В очите на хората тя беше нещо съвсем друго.Сърцето и се сви в уплаха...какво ставаше с нея...хубавата жена ,която изглеждаше въобще не я радваше, защото беше нещо паранормално и ужасяващо!Тогава тя видя медальона , да той беше на шията и и беше абсолютно същия!Не... трябваше да махне този медальон, да го сложи другаде,кой  какво щеше да и довлече на главата,ставаха странни неща щом го сложи на себе си...Свали го от врата си и го положи на един перваз на витрината,пред която застана.
Погледна се - да,стана пак на същата жена, с шаренята лятна рокля,обикновена курортистка като всички останали.Медальонът! Той променяше нещата!Ивана тръгна с бързи крачки , зарязвайки медальона на преваза,не искаше дори да се обърне и да погледне назад.Отдалечи се и в далечината чу детски писък:"Майко, ама ти защо стана на друга?!"след което последва рев.Беше и ясно,друга жена беше го намерила и сложила на врата си,дано разбере и го махне и тя...Ама че история в Малта...
Ивана привърши обяда си в ресторанта, стана от стола и тръгна към  къщи.Погледна се пътьом в стъклото...беше дебела, застаряваща и отпусната, ех, да беше истина този медальон от Малта... и да можеше да я превърне в изтънчена красавица,макар и о т от Средновековието,нямаше да се разсърди и щеше да си го носи с удоволствие,но...
Медальонът си остана в нейния илюзорен свят,където нещата от желанията се случваха... а в същност не бяха нищо друго освен илюзии...
Виктория Амора