Очи дълбоки,сини и спокойни
 като кристално чиста езерна вода...
 Под строги вежди магнетично
 пленяват трайно моята душа...

 И търся в тях искрици на страстта,
 на чувства и мечти,на скритите копнежи
 и с въображение за тайнствените чудеса
 събуждат любопитството ми с пламнали надежди...

 Дали в тълпата ще ме различат
 да ме погледнат и да ме разпознаят?
 Или непознати ще отминат,търсещи все другите,
 към мен разсеяни,студени и нехаещи!

 Очи прекрасни тайно съзерцавах
 на мъж,когото исках да познавам.
 Останаха си спомен някъде из миналото,
 но не ги забравям,все не ги забравям!

Карамелита