СПЕЦИАЛИСТЪТ
Събуди се сутринта, усещайки в леглото си чуждо присъствие...Беше  един напълно непознат млад мъж...Снощи си беше легнала към 12 часа сама, а сега какво ли прави този в нейното легло- не и беше ясно...Беше дошла на очни занимания и една колежка я беше приютила в  апартамента си,за да учат заедно. Изпитът беше преминал, но Петя остана за още ден- два да си прекара в града и спеше в хола на разпънатия диван.Бяха три студентки в един нов апартамент добре и модерно обзаведен почти в центъра на града.Тя в хола, другите две в детската стая с ъглови легла.
Мъжът беше млад,с дълга до рамената светлокестенява права коса,която падаше от двете страни на високото му чело с дебели извити тъмни вежди,слабо,добро, но не особено мусколесто телосложение,висок ръст, а лицето му поразително приличаше на Джон Ленън.Беше си легнал с тениската и бермудите,с които ходеше на улицата.На врата му имаше сребърен синджир с голям сол ключ- явно колега музикант...Но как се е озовал в нейното легло, не и стана ясно...
Петя стана, отиде до тоалетната,направи си кафе, после седна  на един фотьойл по нощница и запали цигара.Човекът си спеше спокойно най- невъзмутимо.
"Сигурно бяха довели някой от дискотеката в повече и  го настанили при мен,поради заетите други легла по двама без да ме питат. Явно не е опасен...техен приятел" - помисли си Петя.
 Ивана стана и влезе в тоалетната, после погледна през вратата и се ухили:
  -Докарахме ти един и за теб - твой тип! После запали цигара и като видя неприятно изненаданата и физиономия прибави:
  -Готин е, колега, пианист - душица човек!Нямаше къде да го сложим, а не ни се искаше да те будим.Тихо да спи,че се прибрахме много късно.
Явно  Петя  я считаха за лесна душица,която ей така може да си легне с непознат, пък макар и да си спят цяла вечер като братче и сестриче...
 Мъжът се размърда и отвори очи,присегна се над тоалетката да вземе и види часовника си, после сложи едни кръгли очила на очите си и ни огледа.
-Запознайте се!- каза Ивана.Това е Петя, а той е Данаил.
Подадоха си ръце и се представиха учтиво,макар,че вече бяха преспали една нощ заедно.Всъщност между музикантите съществуват по принцип едни братски отношения,чувстват се близки по съдба и труд и са от вратата на "ти".
Разговор се завърза веднага, прехвръкнаха някои весели забележки за наквасването снощи на дискотеката,после новияj приятел погледна сериозен часовника си и делово заяви : 
-Момичета, аз трябва да си отивам,че ми се събра много за свирене и имам един урок след малко -нахлузи  кецовете си ,сложени до вратата и хукна навън,премятайки дръжката на чантата си през рамо.
 -И аз излизам,ще се видим довечера , искам малко да се поразходя из града. - каза Петя и излезе набързо, обличайки се и оставяйки Ивана да си пуши безмълвно цигарата в другия фотьойл.
 Петя си купи една баница от близката баничарница,изяде я набързо и тръгна да разглежда някои магазини,набелязани като интересни, от които обаче не можеше да си купи почти нищо,защото беше с оскъдни пари,взети от в къщи за най- необходимото докато беше в Института.
Но... обичаше да мери - дрехи и обувки,мечтаеше един ден да ги има,дори си имаше една тетрадка с нарисувани множество модели рокли,които считаше,че трябва един ден да си набави,когато почне да печели по- добре...
Време беше да отиде до Института,за да види резултатите от изпита си,които щяха да бъдат закачени на вратата на кабинета на преподавателя.
Погледна ги с разтреперано сърце и затърси името си там...
 Ужас!Срещу него се мъдреше оценка пресечена нула!Бяха я скъсали и оставили за есен.Преподавателят, ужасно педантичен ръсеше тия нули ,че и пресечени наред,после поставяше хубавите оценки на есен, но след като ги изтормози здраво...
 Имаше скоро и друг изпит по пиано. Петя оправи разрошената си от вятъра ситно накъдрена гъста и дълга черна коса,опъна тениската си върху светлосините дънки и започна да отваря вратите на кабинетите подред,за  да види дали има хора на пианото.Търсеше къде да свири.Това така,защото имаше свободно дрънкащи хора без сериозна работа,които заемаха инструментите и трябваше да се разкарат и да освободят за други ,имащи изпитен материал.
За съжаление навсякъде бяха залегнали яко да свирят  за изпити и нямаше нито едно свободно пиано...
Петя седна на кожения диван във фоайето и зачака някой да освободи инструмент.Срещу нея беше външната врата,която се отвори и се зададе снощният екземпляр .Измит, избръснат,с дълги мръснобели спортни панталони и яркочервена тениска с една синя звезда на мястото на сърцето.Беше хубав!
По стълбите слизаха група момичета,бъбрейки нещо оживено.
Дадаил сграбчи една от тях в обятията си и  и каза достатъчно силно:
-Миличка, умирам за теб, ела в пет часа у нас!Тя се изсмя подигравателно и си излезе.Отвън влезе друго момиче - на нея същите действия - прегръдка и клишето думи.
И тя го бутна и каза,че бърза.После се появи трета, четвърта, пета...над  десет момичета и на всички Данаил се обясни и им определи среща в пет часа у тях.
До Петя седна един колега.
-Тоя голям женкар май се оказа!-каза Петя.
-А ,лигльо,майтапи се,но повечето го познават и не му се връзват,защото вече са се минали един път...

-Как така.
-Ами определил на 12 жени един ден среща у тях в 18 часа,те взели,че се явили,той въобще не дошъл, а те си направили купона у тях сами!
-Че как са влязли всичките в неговата квартира?

Ами той никога не заключва,понякога влизат когато го няма и свирят на неговото пиано.
"Така ли?"- помисли Петя- дали няма и нея да я пусне да ползва пианото му...
Стана и си приближи към Данаил,който се беше уморил от свалки и седеше на пейката отвън,забол очи в някакъв вестник.
-Данаил, дали може да ми услужиш да свиря на пианото ти у вас,че съм зле и всичко тук е заето,попита Петя.Той вдигна очи, погледна я и заяви :
-Отивай!-после надраска бързо адреса,каза,че това е наблизо и пак се зачете във вестника с най- голяма безразличие."Явно мен не ме удостои с покана...както всички или му се четеше нещо интересно"- помисли Петя.
-Влизаш направо - отключено е,хайде чао! - каза Данаил и прокара ръка по падащата в очите му коса.
Петя благодари и тръгна да търси квартирата му.

Намери я бързо,беше в стара градска къща с малък двор на приземен етаж.Вратата беше близо до входа,кафява,пряснозамазана, а на нея белееше едно голяма книжна табела с надпис "Специалист". Нищо повече.
Петя натисна дръжката на вратата и тя се отвори.Стаята беше средно голяма,с едно разхвърляно легло,маса,няколко стола, отрупани с дрехи,бюфетче,гардероб и едно старо пиано до едната стена.На масата имаше трохи и книжка от изядена баница, до която се мъдреше ваза с не много пресни цветя.Имаше един прозорец с шарени пердета,на който личаха следи от няколко размазани мухи.
Петя седна на пианото и изсвири няколко арпежа за разсвирване - звучеше добре,клавиатурата му не беше съвсем разлюляна и мека,дори изглеждаше постегнато и добре акордирано.Очите и се плъзнаха по горната част на пианото и видяха настрани едно бурканче, почти пълно със стотинки.На него имаше табалка- "Свири и пусни нещо".Аха,значи се плащаше, но имайки предвид дребните стотинки, може би всеки даваше колкото и да не е без нищо.Все пак имало е тук честен народ да даде нещо...и засвири.Беше се амбицирала да постигне една малко по- трудна творба,която преподавателката и даде само защото я беше харесала много,когато я слушаше в изпълнение на друга колежка.Свиреше я с патос и вдъхновение,преповтаряйки трудните пасажи по много пъти докато улегнат и зазвучат добре.
По едно време Данаил влезе в стаята някак незабележимо,взе нещо от бюфета и подхвърли:
-Свири си,дори може и да спиш тук, аз няма да се прибирам тази нощ! - и излезе, бързайки занякъде."Супер,готин човек!"-помисли си Петя и продължи да заляга над творбата,която трябваше бързо да научи на изуст.
След няколко часа се умори ,пооправи кревата и легна на него.Вече беше нощ, не усети как заспа.
Точно сънуваше как се разхожда из една прелестна градина с рози и усети,че някой ляга до нея.Стреснато подскочи и погледна на светлината, процеждаща се през недръпнатите пердета на прозореца.Беше Данаил.
-Ама ти нали нямаше да си идваш,защо ме излъга! - почти викна тя.
-Спокойно,душице,нищо няма да ти направя,просто онази гъска,с която имах среща ми направи сцена на ревност и ме изхвърли от тях посред нощ,няма къде да ида...прибрах се.Пък какво...спи си, нали вече спа един път с мен,какво ти стана!
 Петя се замисли,къде  да ходи посред нощ,нямаше ксвартира,пари за хотел никакви,приятелките и бяха далече...какво пък,ще ляга и ще спи до Данаил.Умълчаха се и затвориха очи.Не заспаха лесно...Телата им се докосваха,тя чувстваше топлината и парфюма му и някак си реши,че може и да иде по- нататък...Данаил лежеше по гръб със затворени очи. "Може би спи вече..."-помисли си Петя. Не ,не спеше,обърна се към нея,взе я в обятията си започна любовта.Наистина беше нейн тип,но сега беше някак си сериозен,не се лигавеше както с другите.Ласките му я предразположиха и тя се отпусна и се отдаде напълно.
 Излязоха сутринта да си купят баници и боза ,хванати за ръка, усмихнати и щастливо бъбрейки по пътя.Всъщност той отиваше да я изпрати до гарата, трябваше да си замине.Сбогувахасе,целунаха се и влакът потегли, оставяйки младежа с развети от вятъра коси сам на перона.
 После се случи нещастието - Петя катастрофира и трябваше с месеци да лежи неподвижно...Не му се обади въобще,знаеше,че ще застане пак на входа на Института и ще се обясни на десетки момичета в любов, а тя беше потрошена,негодна за любов...за какво ли му беше...Край и това е!
Малко сълзи,въздишка и примирение...
 Минаха години,оправи се,върна се в Института,завърши го и бе тръгнала на работа,когато отиде пак да се поразходи в същия град,където беше следвала.
Влезе в Института, пълен вече със съвсем непознати физиономии на по- млади хора.Ненадейно видя в двора да седи Ивана и да бъбри с някакъв мъж.Отиде и и се обади,бяха много щастливи пак да се срещнат, разговаряха в близкото кафене надълго,после Петя се сети и я попита :
- Знаеш ли какво стана с Данаил - Специалиста?Сигурно е завършил и се е оженил някъде, къде ли е на работа?
Ивана я погледна замислено и после добави:
- Данаил...да завърши,свири на стахотен концерт,дори имаше и награда за композиции, беше неотразим,после изчезна,замина си.
По едно време чух,че се бил пропил и свирел в заведенията по за месец,после че отишъл  в Южна Африка,а по- късно се заговори,че станал просяк в Америка и се продавал за пари...отдавна не се знае нищо за него.Видели го слаб,прегърбен и изпит,направо неузнаваем, брадясал и болнав.
 Ужасно,беше се провалил...след грандиозния си успех накрая и амбициите си да покорява света!Не искал да стане даскал,искал повече...Кой знае дали е жив...
На Петя и домъчня,спомни си нощта, в която имаха любов- изглеждаше искрен,представи си лицето му над своето - беше красив,влюбен...може би ако бяха продължили задено нямаше да стане така с него...Каква съдба! Как можа да се случи това с нас!Защо ни се случи...Може би защото гледахме несериозно на любовта!..."помисли си тя.
Раздели се с Ивана и потегли към гарата,само че по пътя видя една църква и влезе в нея.Купи една свещ, запали я от другите на поставката и я остави в свещника.После тихо се помоли... за Данаил...Бог да му помогне да оцелее където и да е по света!
 От очите и се стекоха сълзи...Чувстваше се тъжна,самотна и много нещастна.Все пак макар и за кратко и беше приятел и и бе дал любовта си докато съдбата ги раздели.След това напусна църквата,качи се на влака и замина.Да спасява себе си, живота и бъдещето си сама...
Виктория Амора