СРЕЩИ
Беше към шест часа следобяд,топлото от напичането на слънцето още беше останало,но се чувстваше и лек ветрец,който поклащаше едва листата на дърветата.Гларусите ,кръжащи над морето силно крещяха,но едва ли някой им обръщаше внимание в градската шумотевица,пълна с коли,говор,тракане от строежи или стъпки,много тракащи стъпки по тротоарите.Марина вървеше бързо и пъргаво на високите си елегантни обувки и бързаше.Беше средна на ръст,облечена с къса червенава рокля с дълбока цепка на бедрото, описваща тялото и формите и.Черната и дълга коса се развяваше и немирни кичури падаха над тъмните скъпи очила,прикриващи едни тъмни, много красиви и силно гримирани очи.Кожата на лицето и  малко препечена от слънцето беше силно покрита с фон дьо тен,изглеждаше малко пресилено светла и подчертаваше красивите очертания на устните,в ярко червено червило.
Ето го хотела- светеше в края на улицата, огрян от слънцето със светло кремавия си цвят и много стъклени пречупващи се архитектурни украси на фасадата си.
Мартина се вмъкна през високата стъклена въртяща се врата и влезе във фоайето.
Тя обичаше този хотел и за това дойде малко рано за срещата,за да поседи в него,седнала грациозно на някое от канапетата със златни орнаменти и тапицирани с бял плюш.Беше красива,като изваяна и много от посетителите,привлечени от фрапантната и външност,малко повече разголена от приличието, обръщаха глави,за да я рагледат.Мартина погледна часовника си и намести едрите бижута по китката си и на деколтето,разбъркани от бързия ход.Пищните и гърди над тънка и висока талия се движеха ,защото беше задъхана от бързането и накараха един плешив съсед да остави вестника и да ги загледа заинтригуван с малко намръщен поглед над очилата - поглед на рис.Мартина го забеляза, но отклони очи към прозореца,показвайки,че чака някого.
Тя наистина чакаше някого да дойде,дори не знаеше и как изглежда,само се молеше да има малко по- поносима външност.Беше я ангажирал прения ден по телефона с един малко тежък глас на мъж със самочувствие и много пари,говореш сякаш делово.Щеше да я познае по червената рокля , белия копринен шал,завързан на дръжката на черната и елегантна чантичка в тон с черните обувки на много висок ток.
Минаха 15 минути,в които тя се чувстваше свободна, обградена с лукс и красота и със самочувствие сред посетителите на хотела,които изглеждаха твърде заможни хора.
В точния час една лъскава и много скъпа бяла кола спря пред хотела и от нея излезе  господин,висок на ръст,малко слаб,не особено привлекателен, с тъмни очила и бяла шапка,облечен в бял летен костюм,който му стоеше изискано.Влезе във фоайето, огледа се и се насочи право към нея.Кимнаха си взаимно,тя стана и потегли с него без да говорят.Всъщност нямаше кой знае какво да си кажат, а и господинът не беше словоохотлив,защото целта на срещата бе сексуслуга,поръчана по телефона ,уговорена цената и сега ангажиментът трябваше да се изпълни.
Това не шокираше Мартина,защото за нея ,която практикуваше занаята от три години ,беше рутина - просто работа.Обслужваше богати клиенти,живееше с припечеленото и си плащаше наема в големия град.Дали търсеше друга работа - да ,търсеше,имаше дори и добро образование,но момичета като нея без връзки и протекции там бяха стотици и не беше се уредила никъде до сега, а и не обичаше да си цапа ръцете с миене на мръсни съдове в ресторантите или да се унижава като чистачка.Избра това.
Сеансът този път сварши за 20 минути,господинът бързаше,имал си много работа,остави парите на леглото,заключи вратата на хотелския апартамент и тръгна пред нея сам - бяха се уговорили да не излязат заедно.
Мартина премина през фоайето ,съпроводена от озадачения поглед на плешивия,който уж държеше вестник,но инспектираше разрошената и коса и поразмазан грим,който тя нямаше време да оправи и бързаше да излезе навън. Повървя малко, след това седна на една пейка в градината,разположена до гъст храст,отрупан със розов цъфнал закум,извади пудриерата и червилото си и си пооправи вида.Докато  се гледаше в огледалото усети как някой спря пред нея. Беше мъж с протъркани дънки.Погледна го - стоеше до нея малко притеснен и и протегна шапка,в която се мъдреха няколко монети.Не изглеждаше грозен,но беше занемарен,с дълги руси коси, малко спластени и обрасло с руса брада лице.Просяк.
-Марина,това ти ли си т? -я попита.
Тя вдигна отново очи нагоре и го позна - беше станал неузнаваем.
Това беше нейният съученик,с когото  тя дълго стоя на един чин и си бъбреше весело в часовете.Иван!Този,който свиреше на китара и пееше чудесно на празниците и с когото обичаше да танцува и да се целува понякога ей така на шега.
Беше мръсен и потен,лицето му беше някак състарено или изтощено от недохранване,тялото му беше прегърбено.
-Ама как си станал на такъв,какво се случи с теб?!- попита изненадано тя.
-Ами...не успях в града,исках да следвам, не ме приеха,скарах се с родителите си,
и така достигнах до тук - просяк!Едва преживявам - каза тъжно той и я погледна с надежда.-Както виждам, ти добре си успяла - цялата си в луксозни дрехи,изглеждаш много секси и тези злата по теб...дама за гонене!
-Лъжеш се,каза Марина. Никак не и се занимаваше с този беден човек, а и какво можеше да го прави - беше и излишен,верно увежение на познат и приятел, но такъв..
-От работа ли си успяла или се омъжи добре?- попита я той.Яяя- каква скъпа чанта само, а си седнала на пейката!
На Марина и писна,сложи бързо огледалото в чантичката си ,погледна го остро и каза:
-Слушай, не си губи времето с мен и не се лъжи!И аз съм също така неуспяла в амбициите си като теб!Мислиш,че съм богата?! Не съм!Проституирам,за да ям и да си платя наема!...Не си улучил обекта, а и виж какъв си се занемарил, би могъл поне да си измиеш лицето на близката чешма.Какво се се запуснал и прегърбил- стегни се!Виж мен - бедна съм и съм зле, но не ми личи!Съветвам те - ориентирай се към друга жена,която би ти помогнала,щом търсиш такава - аз не съм!
Стана и си тръгна бързо,полюлявайки се на токчетата и се отдалечи.
Иван остана така като цапнат с мокър парцал,неможеш да повярва чутото и видяното.Марта...онова скромно и целомъдрено момиче, отличничката на класа на което се възхищаваше и тайно бе влюбен...Марта - момичето с големи амбиции и мечти!...Проститутка!
След това поклати тъжно глава,прибра монетките от шапката си и тръгна в друга посока,да търси късмета си.
Срещи и раздели!Как се променят хората от битието,но какво да се прави - такъв е живота,понякога въобще не е розов!
Виктория Амора