ФЛОРАНС
Знаеха я всички постоянни посетители на кафенетата на главната улица - скиташе всекидневно и се заговаряше лесно с много хора.Беше забавна,малко смахната,някога беше свирила сериозно на пиано и все още можеше да изсвири 2-3 сносни пиеси със средна трудност на собственото си пиано - много старо, с издялани и почернели клавиши от хора, свирили много с годините на него - най- често студенти музиканти. Беше дъщеря на заможен човек с добро социално положение и за това в дома и личаха остатъци от разкош и градски бит,наред с недодялани премети и мебели,които беше си купувала по- късно.
Обичаше да черпи кафе и да разказва за старите си подвизи с много мъже,които странно как,но ловеше и постигаше лесно ,въпреки не дотам привлекателната си външност.Имаше нещо ексцентрично и артистично в нея.
 Средна на ръст, леко заоблена,с черни коси, сресани на път в средата и прибрани на дълга  френска опашка,извити дебели черни вежди над продълговати кафеви очи,умерено дълъг нос и сърцевидни устни,които тя винаги червисваше силно и излизаше извън контурите им.  Носеше малко странни провиснали рокли,ушити от нея, които в никакъв случай не подчертаваха формите и.Изглеждаше негидже с тях,но някак предразполагаше хората да се чувстват удобно и да се разбъбрят в нейно присъствие.
 Из стаите и се разхождаше една рижава стара котка с малко звънче,вързано на врата,което дрънкаше непрекъснато където да мръдне,шумна,въпреки че котките общо взето са кротки животни.
Флоранс беше и магьосница,чукаше яйца и разваляше уроки или баеше за сполука и здраве.В дните на нашето запознанство имаше един квартирант , музикант флейтист - високо и стройно момче с много светла, нехарактерна за българите много бяла кожа, с дълги  прави руси коси,които падаха от двете страни на високото му  чело.Често гледаше доста сериозно и съсредеточено,слушайки разговорите ни и много не говореше, но когато се усмихнеше имаше чаровна топла славянска усмивка,в която се долавяше нещо детско.
Свирихме  с него заедно - той на флейтата, аз на пианото.Аз свирех романтична пиеса, а той се включваше, изпълнявайки горния ред  на нотите,следвайки мелодията.Флоранс ритмично потропваше с крак и припяваше от дивана.
Той ми хареса още при първия поглед - заприлича ми на Иванушка Глупака от любимата ми приказка от детството,която имаше една илюстрация със строен руски красавец с дълга коса до раменете,превързана с лента на челото.Казах и,че ми допада. Флоранс ме погледна с подигравателна усмивка и каза -" любов от пръв поглед,а!"След това отиде да прави поредното кафе.
 Младежът имаше занимания,стегна си нещата и тръгна, а ние останахме сами да пием кафето си и да побъбрим.Нямах работа в момента, беше ми приятно да стоя в тази къща, пълна с картини, червени плюшове,екзотични вази и дебел стар персийски килим на пода.Имаше едно прекрасно тежко старинно бюро,останало от баща и,цялото украсено с дърворезба и също такъв старинен полюлей,изобразяващ три бели стъклени големи цветя.
-Значи го харесваш! - поде Флоранс. -Само че влизаш в моя територия...а на мен не ми допада това никак!-повдигна сериозно вежди тя и смръщи устни.
Как, та тя беше на 60 години,макар запазена , модерно облечена и накичена с обеци и гривни от масивно сребро!
-Ама как...не може да бъде! - възмутих се аз. После се примирих малко, ясно ми стана,че хубавецът явно не си плаща наема целия заради услуги на самотната любовница и прибавих- и какво правиш с него,как е,добър любовник ли е?
-Ха,че кой когато е бил в леглото на Флоранс не е станал добър любовник?!Е, в началото беше малко неопитен и срамежлив, но после се оправи.Дори се държи като голям мъжкар в кревата- вече и ми взема ума!Нищо,че е нежен на външен вид - мъжът си е мъж...Ха ха ха изкикоти се високо хазяйката.
Поприказвахме, разказа ми,как е искала да стане актриса, но не е успяла,но тази мечта е останала завинаги в нея и до днес.
-Знаеш ли, аз си го играя театъра и в живота.
-Как така?
-Ами представям си се в дадена ситуация и си търся партньор,поставям го и  него в разни ситуации и го водя за носа,лъжа го че съм някаква,докато легне да спи с мен,после го разкарвам и си търся друг за друга роля,която ми хрумва - творя!
Завиждах и,че умеее да има много мъже за разлика от мен,която изглеждах добре външно,но някак си не ги привличах и не можех да задържа вниманието им,дори се отегчаваха от срамежливата ми и свита натура или просто не ми провървяваше както и с поредния Иванушка - чужда територия,който ме беше запленил с русите си коси.
Тръгнах си и доста дълго не се виждах с нея,минаха дори години,работих другаде,пътувах,бях пълна с ангажименти.
Един ден пак отидох на разходка през почивния си ден в този град с желание да си припомня нещо от по- младите ми години и да се поразсея.Бях забравила за Флоранс,когато случано я видях...
Беше ужасно променена!Занемарена,мръсна, с раздрана пола,гледаше хората с някак си налуден поглед и беше седнала на една пейка в една малка градина,където играеха деца покрай майките си.Флоранс седеше и шареше с очи наоколо нервно,сякаш търсеше да види някого.Седнах настрани и я наблюдавах. Тя въобще не ме позна - бях се изрусила и изглеждах съвсем различно.
На една от пейките седна един мъж на средна възраст,симпатичен,в дънки и черни къдрави коси.Свали черните си очила,кръстоса крак и разгърна да чете един вестник.
Флоранс впи жадно очи в него и го заоглежда отвсякъде.Усетих как се оживява и започва да се върти на пейката истерично.Погледът и стана стръвен и не се отделяше от атракцията отсреща.Гледаше го втренчено и сякаш дебнеше всяко негово движение,не желаейки да пропусне нищо -  пиеше  го с очи!
След това се изправи,закърши предизвикателно бедрата си и започна да пее някаква естрадна песен,с доста позахабен глас,но все пак звучащ  музикално .Мъжът не и обръщаше никакво внимание,четеше си вестника много съсредеточен и поглеждаше надолу по стълбите - явно имаше среща.
Флоранс се развихи,започна да рецитира стихове и да маха с ръце,започна да тропа с кръка по испански и да вдига краищата на полите си.Мъжът я погледна с пренебрежение,сякаш каза -" тази е луда",стана , потегли надолу по стълбите и изчезна.
Флоранс се разяри - не очакваше този неуспех! Как...тя правеше театър,бе главната актриса в моноспектакъла си,играеше само за него, а той не и обърна никакво внимание!
Тогава тя запачна на пук да пее силно, това пеене се превърна в животински рев, вдигна полите си неприлично високо и заигра някакъв истеричен танц,който все повече и повече ставаше бесен и необуздан,  но изведнъж всичко секна.
Флоранс изнемощяла се строполи на пейката задъхана и се хвана за сърцето.Този танц и дойде много за възрастта,не и достигаха вече силите.Тогава видях как  от очите и започнаха да се стичат сълзи...беше отчаяна,нямаше сили дори да злобее,беше рухнала и свършена като жена...
О,бедна Флоранс,ти която така искаше да играеш твоя театър и да пленяваш мъжете,
времето ти на любовница вече беше преминало,не искаше до го повярваш, но това беше истината...Жестоката истина на старостта!
Флоранс стоеше превита над пейката с отпуснати надолу ръце и плачеше.
Тогава се случи нещо. Едно малко момченеце,което си играеше на площадката я загледа,устничките му се свиха като за плач,после влезе в лехата, откъсна една малка маргаритка и припна към Флоранс.
- На,бабо,вземи маргаритката,недей да плачеш! - каза то и се усмихна с онази чаровна невинна детска усмивка,с която се усмихват мъжките същества,когато още не са познали женските тайни.Усмивка на ангел!
Флоранс го погледна, лицето и се измени в гримаса на изненада,след това се умили и се усмихна.Беше щастлива - ето, един зрител хареса нейното изпълнение и и поднесе цветя!Тя закичи цветето на косити си отстрани,стана и продължи по стълбите с разведрено и весело лице,на което се беше изписала гримасата на победителката.Походката и пак стана кръшна и младежка и сякаш се преобрази.
Какво нещо е стимула от друго същество, особено мъжко за една артистична душа...
Калкото и смахната, Флоранс си остана артистка и получи все пак нечии овации...или тя си представяше,че е такава,но изигра още една успешна роля,която предизвика малко любов!Браво Флоранс,ти още печелиш сърца!
Виктория Амора