В живота се случва понякога да проявиш емоции към неподходящ човек,често и по възраст или пък не лика- прилика.Обикновено човек в такава ситуация се стресира и се разстройва или повежда една мъченическа борба да притежава,която често завършва с проблем и провал,както и с добиване на големи комплекси.За това в повечето случаи, проявявайки разум личността,жената, се отказва,избягва със страх от връзката,или се затваря в себе си и таи чувства и страда.Всъщност ние живеем сред множество хора,които не можем да имаме всички, но ако все пак държим на някоя личност и не искаме да изчезне от живота ни и ни стимулира или възхищава,то може да се опитаме да я запазим по някакъв начин като   и отредем място,което е възможно да и подхожда и да не се стига до проблем.С тези размисли ми се яви идеята за мъже в чекмедже.Да си представим един шкаф,на който на всяко чекмедже  има табела.Така можем да подредим харесваните от нас мъже без да се объркваме емоционално и да губим посоките си.Започвам с табелите - "мъж - съпруг"," любовник" - това е нещо много различно от съпруг,"приятел" - същество,което ни симпатизира и помага,Муза - мъж,който ни вдъхновява, но той трябва да е идеализиран,защото иначе ореолът ще отпадне,да си "фенка на известна личност" и да се интересуваш от живота и,без да участваш пряко в него,"талисман" - мъж,който е хубав,срещаме често и ни подобрява настроението,привлича погледа и възхищението ни,но недостъпен - добре е да се докосне за късмет някак си...,"изповедник"-добродушен човек,който приемаш като майка или сестра и с когото си споделяте всички тайни,дори и интимните,без да прекрачвате границата един към друг и двамата сте свободни, но се срещате да си споделите и посмеете или оплачете,този не трябва да е приятел или любовник,камо ли мъжа.Там няма място за ревности и себичност.И така всеки в отделно чекмедже на моя шкаф.Правилата на играта са - да не се объркат чекмеджетата и да не се забравя кой какво е решено да бъде,за да остане с теб...Нищо,че са няколко, понякога в един мъж не може да се намери всичко, от което имаме нужда или сме срещнали някой,който много искаме да имаме, но не е подходящ по някаква причина.И така в шкафа и в съответното чекмедже!Въпрос на нагласа на чувствата и самовнушение с надежда,че най- накрая ще срещнем човека,който е най- важния и споделим с него чувства и живота си,без да си кривим душата с разни измишльотини и фалшове.Но... може цял живот да не срещнем такъв, а да се влюбим в някого или да го харесаме много.Какво ти остава - да играеш роля,това е и сам да и повярваш!Самотата е лошо нещо,така,че шкафът с чекмеджетата е за предпочитане пред нея,а за вдъхновение - подчертано трябва Муза!
Виктория Амора