И аз на своя ред преминах през венчило,
 Кумата ми донесе  розови цветя...
 Като мечтите розови красиви рози свежи
 и с три от тях закичих прелестната си коса...

 Бях с бяла рокля семпла,но и с нея
 си имах младост, с нежна красота,
 а момъкът красив с   преплетените пръсти с моите
 бе стиснал здраво моята ръка с халка...

 И не вървяхме сред градина - сякаш че се носехме
 във безтегловност леки и въздушни...
 Аз  следвах стъпките му твърди на краката стройни
 като срамливо зайче кротка и послушна...

 Бе хубава любов и страст гореща,
 бе много смях и учих се да готвя,
 тогава радвах се и и весело танцувах,
 щом с първата заплата подари ми цветна рокля...

 Остана албум снимки,минаха годините,
 роди се син,порасна,възмъжа
 и той доведе булка и след нея припнаха
 три малки и красиви весели деца...

 И аз по своя ред преминах
 с изпълнен дълг ,преодоляла трудности съдбовни,
 сега останаха ми само снимки  да подреждам
 и да чета в креслото старите писма любовни...

 Карамелита

На единствения мъж,за когото се ожених и той се казваше Георги!