Сред цветна градина те срещнах
 на пролет под  птичия хор.
 Погледна ме някак неестествено
 над вестника ,облегнат на бора.
 
Видях -бяха сини очите ти,
ръцете ти силни и мъжки,
обувката ти беше изцапана,
макар,че бе в костюм с вратовръзка.

Отминах,но пак се обърнах
 заинтригувана,с вид най невинен
 дали ме преследваш със поглед
 макар  скрит без да те видя...

 Усмихна се,хванах те ловко
 след туй дълго бяхме в градината,
 останах при теб  и неусетно - 
 измина така почти цяла година...

 Карамелита.