Незнайни пътища сънувах,
 в които душата ми неспирно скиташе
 и губеше се в дебри, и все път намираше
 да иде другаде ,все нови светове да види.
 
 На сън и яве,все историята същата,
 залутана,все диря да открия себе си,
 а пътищата много,кръстопъти пълно,
 загубиш се и после  търсиш някакво спасение...

 Май най добре е в къщи да стоя
 и да си пия пред телевизора кафето,
 далеч от зависти и светска суета,
 далеч от тръни и изкачване на върхове проклети...
 
С годините ми натежава мъдростта
и котвата си хвърля корабът  по често,
аз много скитах, нека малко да си поседя
и да си отдъхна в съзерцание и живот лесен...

Карамелита