Валеше дъжд,с приятлка през локвите
 прескачахме и бъбрехме за весели неща,
 спектакъл хубав бяхме гледали
 и си припомняхме за наши идоли във младостта.

 За Музи, талисмани и красавци,
 и там за актуален мъж на мода във града,
 обсъждахме живота и изявите му,
 наред с подробности за пищните му телеса...

 Говорехме си силно - пуста беше улицата
 и тъмно - беше паднал мрак,
 едната дори вдигна си чорапите,
 излагайки на показ дълъг крак...

 Но изведнъж зад храста там зад ъгъла,
 съзряха смълчан силует,
 чадър държащ и гледащ телефона си,
 стоеше същият човек, красив, напет...

 Бе всичко чул - добро и злобничко,
 бе зяпнал със отворена уста,
 да гледа показ на краката голи
 и шляпането във калта...

 Но се престори,че си гледа телефона,
 а после грубо се изсмя,
 огледа тялото си във прозореца
 и тръгна сам нанякъде в нощта...
 Карамелита