Рано сутринта в градината ми цъфнала е роза,
 разпръсква силен и прекрасен аромат,
 за поздрав утрото докоснах и листата -
 усетих в пръстите си сякаш нежни устни
 да ме дарят с целувка свежа с розов цвят...
 Налях вода във каната и я полях
 да хубавее , да цъфти и радва ми деня,
 а слънцето погали ме с надежда,
 че ще изляза вън да видя света в светлина...
 И тръгнах с нежната и красота пропита,
 усмихвах се на хората край мен,
 липите сенчести дантели над главата ми оплели
 полюшнати от лек ветрец приветстваха настъпващия ден.
 И срещнах този,който исках сам на пътя там да видя,
 на време се събудих, тръгнах и  на място бях,
 и втора роза цъфна на сърцето ми,
 но я полях със сълзи щом сама в къщи се прибрах...

 Виктория Амора