Летях на колело - пътувах
по странна улица сред  лилави цветя,
море се ширеше отляво,
а блузата ми бризът  я изду 
като балон от хлад и ведрина...

И тичаха край мен поредица от сгради,
рой физиономии и бледи спомени,
изчезваха - аз само бързах по ръзръфаните пътища,
подскачайки като на кон без седло...

Събудих се - боляха ме  напрегнатите мускули,
бях умрена сякаш от безкраен бяг...
Къде ли тръгваме на сън кога очи затворим,
дали отиваме във друго измерение на свят?...

Но аз съм тук разкършвам се и ето
живителните сили се завръщат след горещото кафе.
Пак у дома съм, отегчено тръгвам да живея
остатъка от Земното си ежедневно битие...
Карамелита

КАЗВАТ- ОТ СЪН СПОМЕН НЯМА УМОРА... МОЖЕ
"Събудих се - боляха ме напрегнатите мускули,
бях умрена сякаш от безкраен бяг...
Къде ли тръгваме на сън кога очи затворим,
дали отиваме във друго измерение на свят?..." УСПЕХИ НА ТАЛАНТА!!