Постинг
27.07.2017 22:23 -
Танц
Автор: karamelita
Категория: Поезия
Прочетен: 755 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.07.2017 23:33
Прочетен: 755 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 28.07.2017 23:33
С поклон покани я на танц,
ръката му докосна гъвкавата талия
и с поглед плъзна по бедрото и,
което в цепката проблясна цялото...
И заредиха ситни стъпки,
той водеше я с лекота ,
а синята и дълга рокля се овиваше
около краката му с милувка мека.
Внезапно наклони я до земята,
косите черни над лицето се извиха ,
а пръстите на бялата ръка с червени нокти
за равновесие в коравото му рамо в миг се впиха...
И музиката закипя със темперамента на кръв гореща,
телата се разтърсиха от страстните вълни,
в миг устни се докоснаха като на случайна среща
и близко я притисна той в изпъкналите си гърди.
Задъхана и покорена в опитните му ръца тя се отдаде,
а той я водеше със сигурност във себе си и сила мъжка,
и правеше със тялото и виртуозна акробатика,
като играчка лека в силните си пръсти...
Но промени се музиката,стана нежна,
те не танцуваха,стояха като омагьосани -
тя бе захвърлила далеч високите обувки
и на краката му бе стъпила с ходила боси.
Завърши танца,пляскане и възгласи се чуха,
но те стояха неподвижно сякаш глухи,
защото истина една танцувайки откриха,
че Любовта дойде и истинските чувства...
Виктория Амора -БеГе
ръката му докосна гъвкавата талия
и с поглед плъзна по бедрото и,
което в цепката проблясна цялото...
И заредиха ситни стъпки,
той водеше я с лекота ,
а синята и дълга рокля се овиваше
около краката му с милувка мека.
Внезапно наклони я до земята,
косите черни над лицето се извиха ,
а пръстите на бялата ръка с червени нокти
за равновесие в коравото му рамо в миг се впиха...
И музиката закипя със темперамента на кръв гореща,
телата се разтърсиха от страстните вълни,
в миг устни се докоснаха като на случайна среща
и близко я притисна той в изпъкналите си гърди.
Задъхана и покорена в опитните му ръца тя се отдаде,
а той я водеше със сигурност във себе си и сила мъжка,
и правеше със тялото и виртуозна акробатика,
като играчка лека в силните си пръсти...
Но промени се музиката,стана нежна,
те не танцуваха,стояха като омагьосани -
тя бе захвърлила далеч високите обувки
и на краката му бе стъпила с ходила боси.
Завърши танца,пляскане и възгласи се чуха,
но те стояха неподвижно сякаш глухи,
защото истина една танцувайки откриха,
че Любовта дойде и истинските чувства...
Виктория Амора -БеГе
Който коментира,да си пише името и да не е анонимен. Много искам да прочета какво той е написал и да си тегля някои изводи за него колко му е ума...Много моля, на когото не му харесвам ,повече да не ме чете,защо ме чете непрекъснато - пълно е с много други за четене и то интересни!Особено един селяндур,който говори на "ма" - да не ме чете повече!Не разбирам какво се е лепнал за мен непрекъснато...вече умря да ме чете всеки път,не може да живее без мен!Я се вземи в ръце!
цитирай