Безсънна нощ и чувство за безпътица,
затворени врати и ключове изгубени,
приятелства и разговори пропилени
в очакване на нещото,което все не идва...
И някаква тъга,загнездила се в мене,
която в сълзи в ранни часове събужда...
Очаквам утрото с неясна тръпка,
дали лъжовна е или е вече болест?!
Врати стоят познати,но не искам да отворя,
защото зная,че са грешните  на непотребни хора...
Зарозовява се,небето пак в красиви цветове обагрено
и ранна птичка сънено припява,
а котките в любовни пориви са пощурели,
събуждат кучето с невъобразимата си врява...
Колите тръгват,в шум града се пак събужда
и циганки метат  и викат като оглушели,
отиде си сънят,за него късно е
убиват ме и ме горят тъй меките постели...
И тази нощ отива си в забвение -
поглеждам в огледалото - косите побелели,
не ми остава много време -трябва да се стегна
и да се втурна вън в кипящия живот,
с надежди оцелели...
Виктория Амора

за разнообразие освен мисана точицата и стих напомпих и тази
много е добра

който ми имитира ника, ти е напраскал минуси
въобще да не ти пука!
тоя катил е всеизвестен в блога

Манията ти да помпиш такива мисирки като тая е всеизвестна.

Прекрасно е!

"и да се втурна вън в кипящия живот,
с надежди оцелели..."
karamelita - а какво чакаш ? Всяка възраст си има очарование...
и надежда винаги има... +++++++++++++++1
Поздрав
Ицко

усмихни се, скъпа..
и, бъди смела..
Сърцето няма възраст, нито пък Душата..
радваме се всички на твоята страстна поезия..
ти си, мила
Лято е..
/ отпусни му края..
знам, че го можеш..
юлия