Откривам в твоите черти
подобие на мъж, когото съм обичала
в най - ранна младост любов изживяна
и спомням се за клетвата за вярност,
в която убедено съм се вричала...

Уви,животът раздели ме с него -
всеки тръгна някъде
по пътя си далече щастие да дири
и само спомен на смълчаното пиано
остана тъжна песен там да свири...

Не подозираш, мислиш,че обичам теб,
но лъжеш се и аз се лъжа... 
Прехвърлих любовта на теб нелепо
с желание разкъсаната връзка да завържа...

Но ето,че магията се изпари
в миг осъзнах, че ти си друг!
Избягах ужасена и прикрих се -
не те направих както обещах съпруг...
Виктория Амора