Постинг
11.03.2017 13:29 -
Спокойствие
Автор: karamelita
Категория: Поезия
Прочетен: 12583 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2017 13:33
Прочетен: 12583 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 11.03.2017 13:33
Понякога се крия уморена
от хората и всичко вън, което срещам.
Притихнала сред тъмна стая седнала
на мекия фотьойл до печката гореща.
Тогава си събирам в себе си
и мислите и чувства разпиляни,
мечтая си за нещо хубаво и игнорирам
подтискащите спомени и люти рани...
Спокойна съм и топло ми е в шала,
обгръщащ тялото ми с ласка мека
и никой,нищо не ми трябва
да наруши почивката ми в дрямка лека...
Тогава мислено пътувам
към светове далечни в друго време,
където летя като волна птица,
оттърсена от всяко бреме...
И друга съм, не съм такава,
а млада, весела игрива -
каквато бях преди без да очаквам,
че с времето това си отива...
Но нищо, утре пак ще хлопна
вратата външна и в живота ще се втурна,
какъвто е - и лош и хубав,
ще продължа отново - без да се обърна!
Виктория Амора
от хората и всичко вън, което срещам.
Притихнала сред тъмна стая седнала
на мекия фотьойл до печката гореща.
Тогава си събирам в себе си
и мислите и чувства разпиляни,
мечтая си за нещо хубаво и игнорирам
подтискащите спомени и люти рани...
Спокойна съм и топло ми е в шала,
обгръщащ тялото ми с ласка мека
и никой,нищо не ми трябва
да наруши почивката ми в дрямка лека...
Тогава мислено пътувам
към светове далечни в друго време,
където летя като волна птица,
оттърсена от всяко бреме...
И друга съм, не съм такава,
а млада, весела игрива -
каквато бях преди без да очаквам,
че с времето това си отива...
Но нищо, утре пак ще хлопна
вратата външна и в живота ще се втурна,
какъвто е - и лош и хубав,
ще продължа отново - без да се обърна!
Виктория Амора
Няма коментари