Усетих го по пролетния вятър,
нахлул отвън при тихото ти идване
и по аромата   на цветята,
разцъфнали и още по- красиви пред очите ми...

Там бяхме заедно,макар и разделни
от много хора във концертна зала
и тръпнех от желание да те докосна,
да отмалея в прегръдката ти силна цялата...

Не се обърнах,знаех,че зад мен си
и не посмях с  очите да те срещна,
но чувствах топли тръпки,скитащи по тялото
като следите от ръцете ти горещи....

Да,моято любов бушува,
запалена от пролетния вятър
и тътне огнената лава стенеща,
за да изригне неукротимо късаща земята...

Но тихо си стоях и си мълчах несигурна,
прикрих и погледите знойни пълни с чувства,
усмихнах се искуствено на другите до мене,
дошли да аплодират хора на изкуството...
Виктория Амора