В компания на бонвивани,
сред вино,танци и разкош,
забравила за сълзите и раните,
пирувах там до късна нощ!

Направих и познанства не едно
от весели  усмивки превъзбудена,
аз тръгнах си сама за в къщи уморена
и с крачки олюляващи от многото вино.

Зад мен звучаха  още възгласи и песни,
но щом завих зад ъгъла пулсиращият ритъм секна,
вървях  по улицата пуста с много лампиони
с мечта за топлата прегръдка на леглото меко...

И в миг пред нощна светеща витрина
съзрях  един познат силует...
На кой ли тъй красиви бяха раменете
и къдрави коси сияеха  под сивия каскет?...

Обърна се и я познах -
 една забравена любов,
останала там в миналото непризната,
погребана с цветя на хладен гроб...

Отминах си все тъй непозната,
с разрошени коси от танци и игри.
Остана силуетът пак във миналото,
огрян от уличните светлини...
Виктория Амора