В мрака се надигнахте сред пъпки и гной,
с прегорели меса и рани разкъсани,
отворихте паст ,бъззъба и страшна,
от нея излетя вонята на Ада вмирисана!

Стрели полетяха сред огън и смрад,
но се разбиха на златния щит в ръцете ми мощни 
и паднаха на земята, превърнати в цветя
уханни,прекрасни ,с красота жива,
огряни от слънце в сияния игриви
и пръскащи искри на живителна благодат,
изтриваща, обезличаваща ужасната гад!...

Тогава разбрахте,че пред вас стои Богиня
с твърди крака,на златен пиедестал
и силата в очите и сразява от разстояние,
пред нея в рози се превръща всяка печал!

О,идете в Преизподнята и се окъпете,
свалете от себе си злото,срама...
Красиви и чисти сред хората се явете,
преобразени в добри от мойте слова!
Виктория Амора