Спри, послушай - пея днес за теб,
за  скритата си обич и разлъка.
Спри, послушай как ехти гласа ми
сред тишината нощем,пълен с мъка...

И сякаш търси те  в безкрая...
една душа ,зареяна и скитаща,
в света изгубена тъй сив, нехаен
към нежните и чувства и мечтите...

Дали ще те открия и ще те докосна
по рамото към мен да си обърнеш,
поглеждайки очудено в очите ми 
там пламъка стаен да зърнеш?...

Аз пея,нека слуша целият свят,
и нека песента ми  прелети морета
и да намери твоята душа изгубена
самотна като мене,клета...

Ще те намеря,знам,че някъде ти съществуваш 
и си говориш сам с ,звездите,
не подозиращ,че едно сърце те чака
тъй влюбено отдавна и Луната пита:

"Къде е този,който е роден за мен
Кажи ми, как д го открия,
аз знам ,че е далече в този ден студен
неподозиращ,че за него пея..."

Минават часове и минаха години
все пеех песни  нощем  и очаквах,
но те не стигнаха до тебе
и само си летяха към звездите в мрака...
Виктория Амора