Не зная как,кога,защо
очите ти ме впечатлиха...
И се обърнах ,отминавайки след теб
да те огледам гърбом любопитно.
Влияние ли бе на някоя звезда,
която да изостря сетивата и поражда чувства
или лъчите слънчеви се спряха върху теб
и златни паднаха  коси върху червени устни ...
На розата листата ги видях,
усетих аромата им вълшебен
и силата на стройното ти тяло
се блъсна в мен като вълна и ме обсеби.
И все така в съня ми се явяваш -
в сияние от злато и  с очи игриви,
изгони ме от къщи да излизам,
да скитам все по улицата да те диря...
Изчезна,няма те...кого ли,
за златното момче да питам и разпитвам?!
Или пък Дяволът надсмял се там над мене,
все повече затяга примката...
и ме оплита!
Да ида вече искам при баячки
да ми прогонят уроките и мечтите
и да си върна пак уверените крачки
без дяволски очи и слънце на косите!
Виктория Амора




 

чак не искам да коментирам,
да не разваля магията...
усещам тее...
бъди все така влюбена, игрива..
Юлия

Ами да му прилича на Свети Валентин...