Любов - магия!
Питие омайно,
което ме опива с всяка глътка...
и разтуптява в миг сърцето уязвимо,
и пак разбърква мислите в ума ми!
 Любов е мойта орисия
жестоко пламенна и подкосяваща краката
със шеметния полет към високото
и после главоломно спускане към бездната...
Тъй слаба съм и не издържам на стихията-
като  перце,понесено от урагана,
политнало , с безсилна съпротива
и  подчинено неминуемо на всеки порив.
Как искам аз да спра това повтаряне,
което пак сърцето ми отвлича,
очи не ща да видя ,ни коси -
да се затворя в своя замък 
 със стени непреодолими!
Но ето - слънце ме подмамва и излизам
сред хората на пътя да походя,
 а любовта ме дебне, чакайки на ъгъла
и пак ме хваща в мрежата съдбовна...
Виктория Амора