Аз искам да говоря за любов
за зайчета игриви във очите,
за пориви и чувства,страст и зов,
за щастие от среща на мечтите...

Но няма я искрата - изгоря,
 остана пустош,странно отрезвяване-
избягах настрани от любовта,
уплашена от ново полудяване...

Попитах се дали я има още в мен,
ако сега решат да я поискат,
от мойте страстни думи заслепени
на клетвите за вечна вярност рой изписани...

И гузно си отминах, засрамена от лъжите,
които съм изрекла с думи жарки.
Очите си прикрих с косите,
за да не видят истината жалка.

Да,всичко отминава с времето
и се променяме  - в миг чувствата отлитат.
От близки станали сме чужди, някакви
и е безсмисмеслено,че пак съдбата,
след много време  пътищата  ни преплита...
Виктория Амора