Безсънни нощи на очакване
да хванеш на щастието мига
или пък многото събрани спомени
изтръгват от очите ти съня...

Вън тъмно е - не светят лампи никъде,
колите спрели са шума си непрестанен
и само от часовника се чува тракане,
 отмерващо присъствието на кошмарът странен...

И пак си лягаш във очакване
на  утрото светът да побелее
и молиш се за сън спасителен
да ти даде сили ,за да оцелееш...
Виктория Амора