ПАУЗА

Във ден на размисъл и дъжд
за филма със пореден мъж,
появил се, проучен , преживян,
до дъно разшифрован  ,пожелан,
си пия ароматното кафе
на стол полюшвайки се  в дрямка лека,
в почивка от емоции и думи 
и многото илюзии ,премесени с безумие,
останала сама и малко уморена...

Да,филмът тук не спира - продължава,
отгде ли новата сапунка се задава?...
Какво ли носи утрешният ден,
дали ще се явят очи смутени
и трепети,които разум да погубят
отново пак ли чувствата ми ще събудят?...

Ще дойде ден - пак слънце ще изгрее,
ще минат дъждове и сълзите погубени,
през вечерта отминалото чувство ще изтлее
и сутринта ще ме повика пролет влюбена!..
Виктория Амора