ЕДИН ПРОЗОРЕЦ СВЕТИ
 Един прозорец в тъмнината свети.
Дали очаква някого в нощта?
Дали по клоните,раздвижени от ветровете
 се качва момък с пъргави крака?

Или пък котката,привлечена от светлината
 поглежда тъжно гладна и сама
и търси дом,където да отседне
 с хазяйка мила и добра...

Един прозорец като фара свети
и чака корабът да се завърне
и още от брега,когато спре
със трепет светлото петно да зърне!

Не няма момък, нито котка в мрака -
 в прозореца стои силует на жена,
която не заспива нощем чакаща,
измъчвана от самота...

Виктория Амора