ОБИЧАМ ЗАБЪРЗАНИЯ ГРАД,
препълнен с  пътуващи съдби,
където ме среща непознато
и скритото зад многото очи...

Пулсира край мен
 и работи,живее,
по пейките споделя вечно любовта,
с колите, с птиците , очакващи в парка
за малката трошица от нечия ръка.

Разхождам се по дълги улици,
свита в якето си, непозната,
понякога сядам в кафенетата,
загледана във филма през стъклата.

Без хора съм до мен, но не скучая,
сред шареното разнообразие,
потънала във вечни размисли
 или пък странните фантазии...

И тръгвам си пак непозната,
със бавни крачки по една и съща улица,
,а тя е краят на надеждите -
завръщане в реалността на самотата!
Виктория Амора