Вървя си по улицата - народ всякакъв,едни идват насреща,други си отиват,спирам поглед за секунда на някоя фрапантна цветна дреха или хубаво телосложение на наперен хубавец и продължавам - непознати хора, никои, изчезващи от съзнанието и спомените ми за секунди.И ето - задава се един брадат кльощав мъж,облечен като просяк,прегърбен и неугледен,върви,маха нервно с лъцете си и крещи гневно с всички сили " Ще ви изтрепя!Гадове сте всички!Не давате цигари,мръсни гадове, умрете!" и цялата улица се обръща да погледне този недоволен, че и опасен луд,който се движи сред хората и ги застрашава и... не го забравя, на другия ден оня се задава и всички казват: "Лудия,чакай да мина на другия край за всеки случай!"
Та мисълта ми е как някои хора са решили да хитрувт и да впечтляват сред мнозинството други в сивата еднородна маса разхождащи се люде или да кажем сред многото поети и писатели в една общност - всеки оригинален, всеки пише нещо интересно,всеки изявен и признат или пък красив,  пък ти си грозничък, бедничък, никакъв или никаква,че и старичка - ами започваш да се заяждаш с всички - като бясно куче!Особено с по- изявените таланти - там ходят повече хора и ето - забелязан си, ти си вече някой - злият недоволник, който се отличава от масата с лаври на челата - все хора с лаври и едно куче,което лае между тях, хвърля се по краката им, ръфа им месата и ги плаши,макар и дребничко. Никой не иска да е ухапан и си казват : "А, ето го онова куче, познатото до болка.
Та... и така се става известен, колкото и невзрачен да си,не че това ме блазни,каква полза всички да те ненвиждат, макар и да си известен,дори и да си написал нещичко сносно и ти...просто си един луд, склеротик, простак, аз наричам тарикат и това е!
Карамелита

добра си, Вики
няма спор..