Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2017 20:33 - Загубените земи и население
Автор: laval Категория: История   
Прочетен: 3862 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 10.06.2022 17:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Днес България е една неголяма европейска държава. Не така обаче е било в Средновековието, когато Първата и Втората Български Империи са били между най-големите държави в Европа и доминираща сила на Балканите и в Източна Европа. По време на Османското владичество всички български земи са били в една държава. Българският народ е бил най-многоброен и е заемал най-обширна етническа територия. За съжаление загубата на български земи започва при така нареченото Освобождение в 1878. Още с прелиминарния договор от Сан Стефано руският цар щедро започва да раздава изконни български земи на други държави. Така например той подарява цялото ни Поморавие на Сърбия за скромното ѝ участие във войната, а пък Северна Добруджа на Румъния в замяна на окупираната от него Бесарабия. Това е потвърдено също и от Великите сили на Берлинския конгрес. Няма кой да протестира срещу тази неправда. В 1912 в Първата Балканска война България на практика почти сама побеждава Османската империя. Вместо това да доведе до освобождаването на Македония, Одринска Тракия и Беломорието от турска власт, то Фердинанд допуска грубата грешка да нападне доскорошните съюзници, като в резултат губим тези земи след Междусъюзническата война. Освободен е само Пиринския край. През Първата Световна война България се включва чак в 1915, но на страната на Централните сили, която се оказва губеща. Това води до национална катастрофа, в резултат на която губим завинаги не само Македония, Беломорието и Източна Тракия, но и Южна Добруджа. От 1915 до 1919 Западна Тракия е в България, но след Ньойския договор тя е окупирана от Антантата, като впоследствие е предадена на Гърция. С Крайовската спогодба от 1940 Румъния все пак връща Южна Добруджа на България. На 1 март 1941 България е принудена да се присъедини към Тристранния пакт. В резултат от 1941 до 1944 е извършено обединението на по-голямата част от българските земи, в това число Македония, Поморавието и Беломорието. За голямо съжаление това, първо, е само за 3 години и второ, е осъществено в съюз с Нацистка Германия на Хитлер. Още през 1944 тези български земи отново са били отнети от България, което е потвърдено с Парижкия мирен договор от 1946. Така България остава с днешната си територия. В Европа има 2 страни, които практически граничат само със себе си. Едната такава е Унгария, а втората е България. Извън България са изконни български земи, в които все още живеят истински българи и които са повече от днешната ни територия.

Загубените земи обаче са по-малката беда. По-голямата беда е загубата на наше българско население от тези изконно български земи. От 1919 досега, вече почти цял век, българите в Югославия, Гърция, Румъния и Турция са били подложени на жестока асимилация, а в случая с Македония и на денационализация. Българските комунисти като истински национални предатели оказват решаваща помощ на Тито в изкореняването на българщината, и то в най-българския край, Македония. Големите български национални малцинства в Сърбия (Югославия), Гърция и Румъния бързо се стопяват. Така например само в Западните покрайнини от 100000 българи днес са останали не повече от 20000 души. Какво е днес положението? Вярно е, че с Гърция и Румъния е извършена размяна на население, но въпреки това в тези страни са останали да живеят много етнически българи. В Сърбия днес признават за национално малцинство само българите в Босилеград и в Цариброд. Българи в Сърбия обаче са не само живеещите в Западните покрайнини, но и в цяла Източна Сърбия, най-вече в Поморавието. Те са обявени за сърби, макар да говорят на торлашки диалекти, които са си български, а не сръбски. Въпреки стогодишната асимилаторска политика се оказва, че там все още има хора, които се обявяват за българи. Освен това в Сърбия се правят опити да се създаде изкуствена шопска нация. В Румъния за българско национално малцинство се признават само банатските българи, но не и тези, останали да живеят след Крайовската спогодба в Северна Добруджа. Много етнически българи има и в Южна Румъния (Влашко). Например само около Букурещ е имало 19 чисто български села. Гърция изобщо не признава никакви национални малцинства и българите там изобщо нямат право да се наричат българи. Гърците им казват славяногласни елини. Те са били подложени на доста жестоки репресии, особено ако говорят на български. Въпреки това и днес в цяла Северна Гърция все още живеят българи. В Егейска Македония те са повече с македонско самосъзнание в резултат на активна пропаганда от страна на Скопие. В Беломорието живеят повече български помаци, от които се опитват да създадат помашка нация, отделна от българската. Много българи помаци живеят и в Източна (Одринска) Тракия в Турция, които поради религията си са напълно забравени у нас. В Албания има близо 100000 българи в областите Гора, Голо бърдо и Мала Преспа, християни и мюсюлмани. Те още не са признати за национално малцинство. Нашенци българи има в Гора и в Косово. Многолюдни български национални малцинства, официално признати за такива, има и в Молдова и особено в Украйна, като в това число влизат и гагаузите с български корени. От 1944 до 1989, комунистическата власт въобще не се интересуваше от съдбата на българите в нито една съседна страна. Тя не се интересуваше от живота на българите в България, та какво остава за българите в чужбина. Дори Бай Тошо беше обявил българите в СССР не за българи, а за съветски граждани. Днес има Агенция за българите в чужбина, но тя не прави необходимото за запазването на българщината сред сънародниците ни в съседните страни. Ако някой не знае, България е пред демографска катастрофа. Най-големият някога народ на Балканите е световен шампион по бързо намаляване на населението. Не виждам това да трогва особено политиците, управляващи или опозиция, които се грижат само за собствените си интереси. В същото време цари пълно безхаберие и се създават много пречки при даването на българско гражданство на етническите българи, което поражда сериозна корупция, особено в Македония. Питам се дали някой ще предприеме скоро нещо, за да предотврати изчезването на българската нация. Освен 2 милиона емигранти, българската диаспора около нас наброява 3 милиона души. Днес границите в Европа не могат повече да се променят и това дори не е нужно в Европейския съюз. Това обаче не означава, че не трябва да се грижим за нашите сънародници в близката и по-далечна чужбина, които, независимо дали са или не български граждани, все пак са част от българската нация и биха могли да бъдат резерв за бързо стопяващото ни се население.

image

image

image




Гласувай:
6


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4100154
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21961