Днес минах покрай една стара градска къща, изоставена и занемарена, обрасла с лиани и рози, образували бодлива джунгла около нея.Срещу нея имаше едно заведение от много отдавна,една малка каравана на пътя на хората,където се отбиваха да починат и да пият кафе.
Избрах се едно място сама на маса и седнах на плетения удобен, вече станал ми малко тесен стол.Поръчах кафето си и се загледах към поток а от хора, преминаващи наоколо.
Спомних си...преди 20 години аз пак седнах на това място,но както си пиех кафето преживях нещо особено,за което искам сега да разкажа.Това беше моментът, в който аз с багажа си - малка  пътна чанта ,се завърнах окончателно от работата си в едно селско училище.
Бях живяла цяла година на село,сред грубата селска маса хора,отрудени, озлобени,гледащи с недоверие чуждите преселници,защото отдавна бяха загубили вяра в доброто в хората и винаги очакваха най- лошото от тях.Пред очите ми се зарeдиха разни картини от този период - малката селска къща,където живеех на квартира с пейка отпред,на която сядаше винаги една самотна 80 годишна баба и запачваше да пее от скука - пееше много хубаво,но никога не можеше да повтори песента си, защото в момента я забравяше, те просто идваха в съзнанието,  избликваха от душата и и така си изчезваха .После онази крава,която някак си не ме хареса и искаше да ме притисне на един мост,може би защото хазяйката,която я претежаваше ми се скара  пред нея да не свиря на намерения там акордеон румби, валсове и  накрая туист, тъй като дядото се беше поминал скоро и какво щели да кажат хората...Учениците в училището ме ядосваха непрестанно и беше като една жестока борба за оцеляването ми -повечето не искаха да учат нищо, пък дори и да искаха ,не можеха да запомнят и с тях беше истинско мъчение.
Една вечер ме поканиха на гости в едни селяни на печено диво прасе,беше много вкусно приготвено, но накрая на вечерта се разигра истински екшън - предния мъж на стопанката дойде пиян и искаше да влезе,искаше да разбие вратата и надаваше бойни викове,че ще убие сегашния и приятел.После започна бой - як мъжки бой,на съперници,в който се включи и едно разярено куче.
Жените стояхме върте и треперехме от страх,вън се вадеха ножове  - не се знаеше кой щеше да победи и ако е пияния - щеше да се нахвърли върху нас.Една жестока битка в нощта ,в която никой не се намеси,просто те се биеха до смърт.Накрая се яви едно куче,явно познато на приятеля на жената и то прогони с яростните си челюсти пияния,който се закани,че пак ще дойде!
Как живееха тези хора...един суров живот, мъже биеха до несвяст жените си,понякога ги убиваха,крадци пребиваха старците и им обираха де каквото докопат из къщи,луди изнасилваха момичета, а други отвличаха деца с колите си дошли от другаде.Младежи крадяха моми,за да ги вземат за жени.
Спомням си ,че вечер, изваждах вратата на гардероба и залоствах с нея вратата на стаята си отвътре,така заспивах.
Един ден посред часа ми дойде един баща на дете ,леко пийнал, накара ме да изляза от часа и започна да ми говори,че намерил делва с жълтици,някъде извън селото,да съм дойдела с него да му помогна да я извадим и ще взема половината пари...
На този човек му беше скимнало,че иска да сваля жена и никак не се интересуваше,че тя е на работа в момента,че отговаря за толкова ученици - странни безмозъчни същества!...Или стойността на една учителка беше никаква - една жена просто,плячка!
Накрая - вихрушката ... Когато напусках селото,за да се установя на работа в града ,по пътя се изви една внезапна вихрушка,от нищото, завъртя най -напред няколко листчета хартия на пътя и прерасна в смерч,който се движеше в права линия и рушеше всичко ,от където минава. Тогава една стара жена ме видя,че стоя на пътя и ми изкрещя - "Бягай в страни!"Реагирах мигновено и скочих в пресечката настрани, а там, където бях ,се срути цял покрив! Краката ми се разтрепераха като си представих,че можеше и да не съм вече жива.Вятърът изведнъж изчезна както и се появи и продължих   разтреперана към гарата.Там седеше на пейката една възрастна туркиня. Аз реших да изпрося съчувствие и и се оплаках,че вятърът щеше да ме убие.За ужас мой последва отговор:"Да те убие,като си гяурка и си разбулена - мръсна к..ва!"Боже, на тия хора бях учила децата цяла година,те са ме мразили!
Да имаше нещо вярно, ами аз въобще нямах никакъв мъж в живота си, а и как да имам  аз изнежената градска жена,живяла в културна среда в обкръжението на този див, пиян, озлобен народ ,който ме плашеше- беше невъзможно!Слава Богу - пристигнах си с влака в моя град и ето - седнах на това кафене с багажа си - уплашена,невярваща, че всичко вече е свършило,разчорлена и скромно облечена,както си ходех там, за да не дразня хората,че се фукам като гражданка.Тогава изведнъж ми призля и се хванах с две ръце за главата - Боже какво преживях, къде ме отвя вятъра,че цяла година...но пак добре,че се прибрах... пак съм си тук, в моя град и си отивам в къщи.Погледнах старата обрасла с лиани градска къща и си помислих:"И аз съм като нея, подивяла, занемарена гражданка, идваща от друг свят,в който живях цяла година под  друга същност - една обрасла с лиани и неподдържана жена,вселенена и уплашена,със стъпкано самочувствие и амбиции,нещо в което се бях превърнала там.
Сега  след 20 години пак седнах в кафенето на спомените фризирана,облечена в модни и скъпи градски дрехи,с добро самочувствие и мечти за хубаво прекарване от сега нататък.
Бях се пенсионирала и страшно ми се искаше да живея,но за съжаление вече тялото ми бе уморено и трябваше да сядам от пейка на пейка,събирайки дъха си.А старата обрасла къща си седеше пак там,богатска градска къща и ми напамняше за повратностите в живота,тогава,когато губиш себе си,когато се занемаряваш и отчайваш и  сега ,когато започваш вече да се рушиш и остряваш...  когато всички хубави тоалети , чанти,бижута и маниери които имаш,всичко някак си загубва смисъл и се превръща в ненужна суета, обременяваща ежедневието на една възрастна жена.Да, моята къща бавно започваше да се руши и да обрасва с лиани,моята богатска градска къща,каквато бях аз самата и това беше неизбежно - щеше да се случи  колкото и да се старех да не става така...
Викротия Амора