Казват,че идваме тук на Земята да научим своите кармични уроци,да се поучим от грешките си и да продължим напред помъдрели и на по- високо ниво.Не зная с какво сме го заслужили българите,но на повечето им се сервират солени изненади,когато очакват нещо сладко и приятно ,това им идва вече в повече - започнаха да се депресират масово,да се разболяват, да откачат и то до такава степен,че да си хвърлят мизерните спестявания от балкона в ръцете на крадците...То крадци,крадци навсякъде...че вече хората добиха навика да дават доброволно да бъдат окраждани и да си пият после студената вода накрая,която да ги поосвежи и да си кажат - ама те пак ме окрадоха,дори ми взеха всичко!Попът всеки път, когато се влезе в църквата пее:"Да внимаваме!" ама кой ли го слуша,виси там , гледа и се кръсти със скотоподобен израз, запалва свещ и си отива,мислейки ,че си е изпълнил задължението към Бог.Или хората вече са уморени,слушат и не чуват, гледат и не виждат,мислят и не могат да измислят.Та кармичните уроци - защо ли на нас, българите,че сме толкова зле вече?
Дълбоко замислена по глобални проблеми ставам тази сутрин, измивам се и решавам,че ми се пие кафе - малко топлина и сладост в деня ми,която да подобри настроението.Отварям пакетчето, изсипвам го  в кафеника и приготвям чашата си."Ще сложа повече вода,че да стане дълго кафе - по- дълго да му се радвам" -си казвам и посягам към кутията със захарта - една,две лъжички.
После се излягам удобно в кревата си,за да съхраня спомена от хубавите си нощни сънища и мечти още малко и отпивам.
Отпивам и скачам като ужилена! Кафето ми е горчиво солено!Не съм сложила захар, а сол! Пак тази отвратителна сол,която ми подряза настроението и ме накара да се намръщя още от сутринта.Карма?Какъв ли е урока?Ами мислех за други неща,когато правех кафето и си отвличах вниманието от най- важното - да направя едно свястно кафе! Дали това не е вече изграден навик от телевизията да ни се отвлича вниманието от важното и да ни запращат в дебрите на непребродната джунгла на странични неща и проблеми от най- важните за нас? А може и да съм вече уморена като всички!...Може би...
Виктория Амора