Питам се когато хан Крум заповядал да се изкоренят всички лозя заради опиянчването на българите, дали е имало творчески личности и изяви ...
Светът винаги е посягал яко към алкохола,за да убие стреса или да си създаде малко изкуствена радост и наслада от живота като се почне от оргиите, посветени на Дионисий и Бакхус,където за кеф са колели дори и хора , продължи през Трифон Зарезан и от там - празници с пиянска муцуна, та през цялата година!
Нещата заради кризата у нас така вече зазляха с тия всекидневни катастрофи, в които неумолимата съдба прибира на оня свят българите,че човек се замисля на къде са тръгнали хората с това пиене!...
Поводът за тези  разсъждения е срещата ми с един поет, който не съм видяла да върви по улицата без да залита по всяко време на деня и който ,реално погледнато пишещ доста добре стихове, ми заяви,че не може да напише нищо без да се напие...
Защо ли е така,си мисля...
Човек се ражда с талант и може да пише добре  трезвен и то няма да пише шизофренни фантасмагории да им се чудиш и маеш на логиката и смисъла,които някой считат за оригиналност, а смислени и умни неща.
Отговарям си сама - заради стреса,заради нещастна любов или безпаричие,които подтискат психиката до там,че талантът се превръща в безплодно и сухо дърво,депресията го съсипва и не може да твори.Тогава - няколко чаши алкохол оправят нещата - съзнанието се замъглява,чувствата претъпяват , блокираните мозъчни центрове се отпушват и ето ти  - словестен порой!
Алкохолът повишава кръвното налягане,кръвта живва към мозъка и го оросява повече и тръгва творчеството !
Това може да се постигне и с малко гимнастика или шетане всъщност...
Приятни чувства на развеселяване, докато започне лошото му действие на разрушаване тотално на нерви , органи и завърши с резултати като еди кой си творец отишъл на гробищата  тотално изтрещял и се подпалил, оставяйки образа си в историята като страдалец !Изгорял от големите си емоции,както той си мисли, а всъщност хората казват - "Направи фатална глупост пиян!".
Откровено казано - не ми е приятно за виждам дейците на културата и изкуството брадясали ,сбръчкани преждевременно,с дълбоки сенки или торбички под очите,занемарени,с надебелен от алкохола и атрофирал език, да нямат дикция дори да представят себе си пред аудиторията,мрънкащи на носа си  и да не говорят човешки, а да ръмжат, да ходят с мръсни дънки на официални случаи.
Било поза на дейците на културата да са пияници и заобиколени с гъсти мръсни пушеци,да са  развратни и с нестабилни емоционални връзки - че това каква култура на живот е?!Аз въобще не възприемам това каквото и да ми разправят и на каквито гении да ми се правят насреща.
Въобще не искам да ги имитирам и търся други начини да се стимулирам, като разходки  на чист въздух, контакти и наблюдения на живота,четене на книги и следене на културния живот в града,винаги 8 часов добър сън нощем и малко спорт.Не търся също никакви ангели и медитации, а разглеждам реалността тук.
Любовта - да,но да не е просто само секс, а дълбоки чувства и оценяне стойността на някоя интересна личност.Мисля че това е най- доброто за разгръщане таланта на този,който го притежава и има какво смислено и интересно да каже на другите.
Зная,че много хора ще ми скочат насреща възмутени и ще ме обявят за задръстена - откровено казано - въобще не ми пука от това!Просто мисля,че аз съм правата, а те грешат.Нито ще споря,нито това може да събори доброто ми самочувствие. 
Написвам своите възгледи някъде, пък който прочел - прочел.Нека да се види в публичното пространство,че съществуват творчески натури,които са трезвеници,предпочитащи разумния и умерен живот и са стъпили реалистично на земята -има и такива,макар и рядко!
Те си имат друг етикет и не искат да приличат на останалите.
Просто вид ценностна система -Трезви дейци на изкуството и културата,святно облечени,сресани и не брадати,говорещи ясно, силно и с хубава дикция,здраво стъпили на краката си и с критичен поглед към лошите явления в обществото,които обаче не са единствената линия в творчеството им нито пък ги интересуват само те, а търсят красивото и стойностното в човека,което да изтрият от мухала, плесента,калта и да го покажат как хубаво блести и сияе с божествения си пълнеж и красота,та да създадат идеали за подражание в обществото.
Имало е такива творци в историята,създали шедьоври и очертали линия и мода във времето си.Има ги и сега.Често гледами филми с човешки взаимоотношения,които ни трогват до сълзи с благородството, красотата си,с възвишеността си,с добротата и преданността.
Та да излезем от калта   и да я зарежем, да потърсим по- красиви и добре въздействащи на психиката неща,които могат да трогнат, вълнуват, развеселят и разсеят от грижите и стига това село в центъра на българската литература, ами има и градове в България с интересни и богати личности с оригинален живот !
Спирам дотук,защото днешните задачи ме чакат и продължавам да си мисля за това пътьом.Дано само днес не вали,че ще има пак кал...писна ми само кал в моя живот - искам да се отърва от нея!
Виктория Амора