Срамежливостта често е отъждествявана с чистотата,непорочността и непоквареността на човека,макар,че народна мъдрост гласи :"Който гледа надолу, мисли за голо..."
Срамежливият човек  е комплексар  - нещо му пречи да общува свободно с хората, особено с тия,които му харесват.
Срамежливостта може да убие и  голям талант, поради простата причина,че ще му попречи да се изяви и разкрие себе си и качествата си,заради бариерата,която не може да преодолее,дори  цял живот.Така той от някой,който може да бъде като личност ,се превръща в никой,просто отсъства от всички и от себе си, хората завинаги не го познават,заради затвореността му.
Срамежливецът се ужасява от присмеха на хората,той е и страхлив,че ще се изложи,че ще бъде обруган и подигран,дори и тогава,когато хората си нямат и идея въобще да направят това или дори да го забележат.
Срамежливият наистина изглежда нелепо смешен и неестествен,когато иска да изиграе артистично някакво нахакано поведение - при най- малкия поглед на преценка от отсрещната страна,той се скрива моментално в черупката си като охлюва и не смее дълго да се покаже от там.
Защо говоря това ли, ами защото аз също страдам от това състояние и е трябвало да го преодолявам с много усилия,за да мога да се справям с изискванията на професията ,която беше свързана с много  хора.В работата си свикнах да бъда по- отворена,но в живота това тягостно чувство си остана и ми пречи .Е,че мисля за голо понякога...случва се,но за да се стигне до голото,човек трябва първо да мине през запознанството и опознаването.
Тогава се мъча да имитирам някой по- нахакан човек, който не съм аз всъщност,но странно защо хората като видят такова мое поведение реагират с остро възмущение,сякаш осъзнават,че това не отива на моята натура и ме отричат тотално.Все пак съм висшистка с магистратура - интелигентна и образована,в кавички - някои такива работят и като проститутки,но това е тема за отделен разказ...
Хората обаче не биха отрекли и изхвърлили един обикновен и натурален простак или психопат - такива ги възприемат нормално.Дори и покварените жени ги възприемат нормално или с усмивка,лудите,но не и един срамежливац,който се преструва на много отворен...
И така срамежливият трябва все пак да се вреди или да оцелее в този свят и му е ужасно трудно - той обикновено е и неудачник.Та ето една история за един подобен срамежливац,който винаги се проваляше,но упорито искаше да се справи с това.
Беше музикант,упорито и много кадърно момче,което се трудеше амбициозно и неуморно да постигне съвършенство,но щом се явеше на кандидатстудентски изпит в Мезикалния институт и се изправяше пред комисията,биваше обхванат от страшна срамежливост, комплекси и винаги се проваляше - и така с години. Всяка година страшна подготовка и на финала - провал.
Една година обаче чух,че се явил и бил ужасно отворен на изпитите,всички се смаяли,защото от години го познавали и се почудили какво ли е станало с него...дори го приели да следва,но скоро се разбрало,че той вече е бил с друг сериозен проблем - беше откачил.Както приказваше нахакани приказки и уж нормални,така започваше да казва - "метла,пирон,дъска,чиния" - думи,които излизаха хаотично от устата му като порой.Иначе вече свиреше добре,дори и по- емоционално...взема и някои изпити,докато един ден обезумя съвсем,появи се в двора на института и закрещя като разярен бик,карайки се и нападайки въображаем враг.
Повикаха линейка преди да е изпочупил нещата около себе си и го закараха с вързани ръкави в болницата.
Там му приложили шокова терапия и го вкарали в ред.
Дойде си кротък,и умърлушен на лекциите,забил поглед в земята и...както винаги се засрами пред комисията и се провали на първия изпит...пак го скъсаха!
Не зная какво стана с този човек и как се е справил в живота - никак не му е било лесно.Относно моято срамежливост - донякъде я преодолях в работата си и работих дълги години с хората,но като помисля за голо... пак ме е срам!И за това си останах неудачница в любовта...Това е!
Виктория Амора