Беше прекасно да се разговаря с новия познат за това на другия ден се срещнаха отново ,взеха си парите от снимките и отидоха на кафене,после се зередиха няколко такива излизания и съвместни разходки, докато един ден я покани на рожден ден у тях.
Тогава отивайки до апартамента му за първи път го хвана под ръка.Той вървеше с доста големи крачки и някак си не им отговаряха походките, но и двамата се постараха да тръгнат така,че да синхронизират крачките си и всичко и да се почувстват като нормална двойка,ходеща под ръка.Апартаметът беше на първия етаж,  почти на края на града. Виждаха се наоколо няколко кооперации и след тях започваше гъста гора.
Андрей,така се казваше новият и познат, завъртя ключа и тя влезе в антрето.Изненада се като видя,че там имаше наредени няколко едри камъка на земята  и го попита - за какво са му тези камъни,които е събрал. Отговори и ,че спортувал с тях вместо с гири, а и ако някой престъпник го нападнел, а наоколо имало доста такива, щял да го халоса с тях по главата.Може би  беше майтап,изглеждаше,че има чувство за хумор...
Влязоха в хола - на една от стените имаше голяма библиотека, натъпкана с хубави книги и дискове,навсякъде имаше книги - по столовете , по масата, по бюрото,дори на ръба на дивана и первазите на прозорците.Явно познатият и обичаше да чете, а и му личеше по приказките,че много е чел и с това я привлече.
Разтребиха набързо и се приготвиха за гостите.В хладилника имаше предварително накупени неща за трапезата,които в сръчните ръце на Стела се превърнаха в хапки с разни лакомства,които тя нареди красиво в две големи стъклени чинии,наред с алкохола и безалкохолното,сладките и тортата.
Атмосверата в хола беше много артистична - по стените бяха закачени почти една до друга оригинални картини с най- различно съдържание - като се започне от историчиски събития, до романтично бързащия за някъде човек,носещ цвете в ръка и черно бомбе,малко комично издължен и префинен...с развяно от вятъра черно  сако.
Прозвуча първият звънец и дойдоха гостите,бяха пет човека, едно момиче и останалото мъже.Бяха приятни,приказливи,разправяха се вицове ,пийнаха и посред нощ си отидоха, оставяйки разхвърляни бутилки и чинии,които Стела набързо обра от масата и ги изми, после подреди.
Междувременно той  я беше  представил като пробен брак, щяли да пробват да живеят заедно, пък да видим какво ще стане...дали щели да се одобрят за съпрузи преди да подписват. На Стела и беше весело и забавно, а и си нямаше  вече никого, харесваше и мъжа и реши да пробва,защо пък не - целият свят го правят това.
Всичко добре, но когато легнаха в леглото и започнаха ласките нещо стана с него...
Дали под въздействието на алкохола или му имаше нещо  друго, но Андрей започна да играе с нея и да се боричка по един особено груб начин- извиваше зверски ръцете и краката и и явно се забавляваше да я изтормози.Стела беше  едра и беше спортувала,но едва и стигаха силите да възпре опасните нападки,които по едно време започнаха сериозно да я плашат...Андрей започна да се тресе целия и явно изпадаше в някаква криза.Стана и с треперещи ръце взе от шкафа някакво лекарство и глътна едно хапче.
Стела използва момента и поиска да отиде до тоалетната. Там видя бойлера му - от него течеше вода направо на земята,Боже, та това можеше да избухне като бомба и да ги убие!Смахнат човек, да купи толкова картини, а да кара с този стар бойлер!
В главата и узря една мисъл:  "Бягай от тук, от тази опасна къща и този странен човек!"Тя излезе тихо от банята, взе чантата си без той да усети,погледна към входната врата - нямаше ключ...после влезе  в тоалетната  и се заключи,погледна през прозореца,той беше достатъчно голям, за да излезе. Височината беше около три метра или повече до земята, а отдолу и се виждаше мека почва, покрита с трева.
Като малка беше скачала  от втория етаж на кооперацията си по време на строеж, ей така на игра,но долу имеше пясък и все пак си спомни болката в костите си,когато скочи, но го правеха дори няколко пъти без да ги видят родителите им.
Погледна  пак навън от прозореца на тоалетната.
Наблизо имаше рейсова спирка,нямаше рейсове по тава време,трябваше да повика такси.Не се бави, покатери се по перваза и скочи,претъркули се,за да убие удара със земята и после се изправи,малко понатъртена, но все пак читава да може да върви.Тръгна бързо, накуцвайки в нощта, сви зад ъгъла и повика таксито,качи се в него и се прибра в къщи.Затвори вратата ,заключи я и въздъхна успокоено,после се прекръсти,каза:"Благодаря ти Боже,че се отървах от това чудо!" и си легна.Беше изморена и уплашена,но  не заспа, стоя така до сутринта и рано стана,за да вземе влака,с който пътуваше за работа в друг град.
Целият ден работи, борейки се със съня си , и следобяда се качи пак на същия влак,за да се прибира в къщи.Всичко нормално докато дойде и това ужасно нещо,което се случи тогава във влака...
По пътеката между седалките се появиха двама войника в униформи,които вървяха и 
някак странно оглеждаха хората. Загледаха се втренчено в нея, тя се позакри в шала си и обърна глава към прозореца. Отминаха я и само след минута се чу трясък на счупено стъкло...Някой разби стъклото на влака с нещо твърдо.
Един женски глас изпищя и се видя възрастна дребна жена,която стана от седалката ,тръгна по пътеката с разтреперани ръце и викайки:"Спрете влака, спрете...хвърлиха човек през стъклото долу!"
Влакът не спря, бяха близо да гарата.Жената слезе, потърси полиция, а Стела и останалите пътници продължиха с влака до другата спирка,където беше гарата ,на който тя трябваше да слезе.
На другия ден Стела научи,че мъжът на тази жена съвсем невинно седящ срещу нея е убит от съвсем непознати двама войника и то без причина - просто избрали него,разбили прозореца,грабнали го и го напъхали в него...Беше паднал долу и починал от удара на място.Докривяло им от казармата и решили да си отмъстят на някого!...На съвсем невинен човек! Били пияни и им предстояло да излизат скоро от службата си. Глупаци, сега вместо към свободата отиваха директно в затвора...Какво нещо е алкохолът - затрива хората и ги прави без мозък!
Господи...та тия гадове се загледаха и в нея!Просто не я харесаха да я убият! 
Стела слезе от влака на другия ден след работа и отиде направо в една църква да се помоли.Какво се случваше,защо тези ужасни неща ставаха  напоследък!Нещо се беше надвесило над нея и я дебнеше,за сега се беше откопчила успешно, но знае ли се нататък...Обхвана я панически страх!Реши да смени и работата си, беше опасно всяка сътрин рано да излиза по тъмното по тия улици, по които нямаше никакви хора...За радост щастието и се усмихна и тя намери бързо нова работа.Животът и продължи нормално, като се изключи това,че вече спря да се занимава с мъже.Така минаха много години - без мъже, без любов,само работа и работа.Все пак смъртта я отмина... и доживя доста години след това...Някои хора не могат да бъдат като другите,но пак живеят,свикват да живеят всякак...Може би това е залога,за да оцелеят...
Виктория Амора