Днес се събудих много късно,спах толкова дълбоко,че едва ли не проспах Рожденния си ден.Излязох на балкона да видя колко е цъфнала розата ми,за да си набера букет и да го сложа във вазата си, но както винаги  открих,че дори и в дъжда простаците и крадците са минали и са обрали всичко,не са ми оставили дори едно цвенце за празника !
Обрали са и едва разпъпените пъпки,които едва ли ще се разцъфнат.Не ми се иска на тоя ден да започна с клатва, но вече наумих да поставя една табела със застрашително съдържание по- късно,пък дано се повлияе някой идиот от улицата,който минавайки оглежда само какво да открадне.Така че моя сън спокоен и целебен забави поне половин ден ядовете  и ми даде сили да преживея другата половина някак си по- добре." Заспи - това ще бъде краят на много мъки и спомени"  е казал Шекспир в "Хамлет"  и си е така...събуждаш се и почваш наново борбата за живот и оцеляване,за щастие и отстояване на себе си и мечтите си, пък до където стигнеш...На сън можеш да реализираш дори и мечтите си,да видиш такива хубави градове и места,които не зная дали съществуват, но съм се разхождала из тях и съм ги разглеждала.Много често сънувам пътешествия в далечни места.Много често и се губя в тия места и добре,че се събуждам,защото винаги се оказва,че нямам пари да живея и се справя и така, останала на улицата,въпреки омайните гледки изпадах в крайно притеснение как ще оцелея там...Снощи пък сънувах,че прегръщам един хубав съвсем непознат мъж,лежах до него и се правех,че спя и че го прегръщам уж в съня си.Той и той се правеше ,че спи и отговори на прегръдката ми,та лежахме си ние във върховно блаженство докато в стаята не нахлуха някакви хора,те не ни забелязваха ,но все пак стана пренаселено.
Тогава изведнъж видях,че с партньора ми нещо се случва...той започна да се умалява в ръцете ми и изглеждаше зле...накрая завърши като се превърна в някаква птица, лебед или голяма бяла гъска .Шията и увисна на пода и аз с ужас забелязах,че тя умира.Мъчех се да я съживя,но тя ставаше по- зле и по- зле,накрая се събудих и не зная какво стана с тази патка ли,гъска ли кой знае какво странно нещо беше това...Събудих се,за да видя,че розите ми са окрадени!Да, наисти загубих едно любимо нещо от нахълталите хора за съжаление...Хорската лошотия и алчност,желанието да прекарат другия ,сред които живеем и  от които дори на сън сънуваме кошмари...
Виктория Амора