Случвало ми се е понякога да почувствам помощ свише.Просто в трудна за мен ситуация се случва нещо,което ми дава шанс да се справя и съм се справяла,улавяйки се за него като удавник.Когато изпаднеш в такава ситуация трябва да забравиш всички свои самочувствия и престижи,всички комплекси или страхове ,да се превърнеш в един обикновен човек ,който може и да е уязвим  и да приемеш да ти бъде помогнато.
Срещала съм хора, на които съм искала аз да помогна, но те надменно са ме отпращали с думите:" не ми давай акъл , аз съм способен да се справя",понякога обаче не са могли...Един ден чух съседа ,че се дави в жестока кашлица и видях,че апартамента му гори.Явно се задушаваше и аз изтичах, за да видя с какво мога да помогна.Викнах му - "излез на балкона и поеми чист въздух,защото се задушаваш от дима!"
Каква бе огромната ми изненада,когато чух едно злобно :"Не ми давай акъл,не съм те викал за помощ,не обичам заповеди!"...Този човек щеше да се задуши поради изключително голямото си самочувствие и гордост.Тогава извиках баща му дано чуе него и оставих нещата.Явно не бях желана там.
На някои хора наистина не можеш да им кажеш и дума дори за тяхно добро.Ще умрат, но отблъскват протегнатата ръка за помощ!
Що за изчадия са, не ми е ясно, явно страшно заслепени от собственото си его...
Аз лично бих приела помощ от някой в труден и непосилен за мен момент.
Зимата се хлъзнах и паднах доста лошо на леда на улицата,така че направо не можех да стана сама...тогава ми се притекоха на помощ една одрипана циганка и сина и - малко циганче,което макар и крехко и дребно на ръст с малката си силица ми помогна да се изправя.Бях  им много благодарна,бях трогната от вниманието им.
В живота ми са ми помагали много хора,дори са ми помагали и без да ги моля - сещали са се,че ми е трудно да се справя в дадена ситуация.
Не може човек да живее без някой да му помога,той не може и да се роди понякога ако не му се помогне от други хора...Истинска заблуда е да си въобразява,че в живота може да се справи с всичко абсолютно сам.
Ето още един мой случай,то си беше и помощ свише - трябваше да се явя на държавен изпит и пътувах рано с влака.Изведнъж насред пътя влака спря и ни помолиха да слезем всички  долу. Оказа се,че локомовът се беше обърнал.
Нямаше шанс да ида на изпита  и щях да се проваля. Оставаше да отида на стоп, но там беше наредено цялото  мнозинство хора от влака и чакаше някой да спре и да ги вземе.Нямах време за губене,хукнах и се отдалечих от тълпата, отидох по- напред на
 пътя и махнах на една кола,която идваше.Тя спря и се оказа вътре един много известен музикант.Помолих го да ми помогне да стигна поне до града,където имах изпит ,той обаче от колегиалност - и аз бях музикантка, ме закара до сами вратата на Института,въпреки,че беше тръгнал за другаде!
Просто ме спаси!Пред вратата на кабинета усетих,че краката ми се разтрепераха и осъзнах какво ми се беше случило, но за пет минути се мобилизирах, влязох,взех си изпита и завърших успешно.
 Божията помощ и закрила - и за нея се молим и понякога я получаваме.За тази помощ искам да благодаря и нека всеки,който ми е помогнал някога с нещо, да получи помощ в труден момент и той,независимо какво ми е дал, може да е дори карфица - аз се прекланям пред него му благодаря!
Виктория Амора