Сутринта,когато реших да изляза при стъпването на улицата тръгнах наляво, после се спрях и тръгнах на дясно,но и това не ми допадна, прекосих улицата и се насочих към Центъра на града.Странно защо хората винаги предпочитат да отиват в центъра на града...Има и други места,в които могат да се срещнат хора и познати, но нещо все тегли към центъра,особено когато има проблем,като че ли там е съсредоточена цялата енергия на града...Отидох в Центъра,седнах на една пейка, поседях малко после станах и се зачудих накъде да поема.Тогава изведнъж си дадох сметка,че в момента  съм в състояние, което е наречено - без посока.Не знаеш какво ти се иска, къде трябва да идеш,защо да идеш там и често ти е съвсем безразлично къде ще идеш и се въртиш като муха без глава,като ладия, понесена по духането на вятъра,напълно движеща се без цел и посока...
Така се случва,когато човек е доста объркан,искал е нещо, после се е убедил,че е на грешен път,после изведнъж осъзнава,че в момента въобще няма път по който да поеме нанякъде ,стои и се чуди...Всъщност това състояние изисква да си измислиш някаква работа,да излизаш заради нея или някаква цел - примерно - излизам, за да отслабна.Това състояние на безтегловност плаши и като че ли поискваш да се върнеш назад и да потърсиш себе си там,където нещата са се прекъснали.От друга страна искаш да избягаш от нещото,което  намираш за неподходящо за съсредоточване върху него.Обхваща те страх.Нещо те разцентрова и те изкарва от равновесие и то е по- силно от теб...Искаш да вземеш един влак и да отидеш на друго място поне за кратко.Понякога това успокоява и лекува.Пътищата сякаш унищожават и прекъсват връзките и зависимостите от някого или нещо.Магията спира да действа и се връщаш като излекуван и нов.Тогава започваш да виждаш пак старите си посоки и привички от миналото,когато си бил спокоен и уравновесен и когато в живота ти не се е появявал някой,който да те обърка.
Все пак това не ми се случва за първи път,си помислям...вземам дълбоко дъх и заявявам твърдо:
Ще се справя както и преди !Просто е нужно малко време...
Виктория Амора