Често слушам разговорите на хора от младото поколение и съм доста шокирана от вулгарността, елементарността,дори извратените възгледи за живота и любовта.Понякога ми става тъжно - тези хора няма да преживеят нежните трепети на романтичната първа любов, нагазвайки директно с двата крака в калта на разврата...
Животът им ще бъде животински,любовта- задоволяване на нагон или постоянна смяна на партньор,защото един такъв секс е непълноценен,лишен от дълбоки емиции и омръзва.Спомням си времето,когато навсякъде бяха забранени романите от поредицата "Златна броеница" - насилствено бяха задължени библиотеките да ги унищожат - все от много известни автори ,световно признати,защото насаждали буржоазно мислене и лигава сантименталност, а хората ставали прекалени романтици,лесно раними и негодни да се справят с трудния живот на ленински съботници и недели,постоянно бачкане без пари и без глътка въздух,което да натъпче с пари джобовете на алчните тарикати, управляващи държавата.По това време беше избита и почти цялата интелигенция на България и останаха да управляват овчарите, конекрадците, необразованите и елементарни хора,които се интересуваха единствено и само от пари и от никаква духовност.Да си припомним времето на Наполеон - Буржоазната революция във Франция,когато е избита аристокрацията и унищожени много паметници на културата от омразата на плебейството взело връх.Обаче,когато вдял Наполеон каква простащина започнала да цари навред, се уплашил, бил все пак умен човек и направил Реставрацията,запазвайки  част от културното наследство и възпитаните маниери в обществото на Франция.Проявил разум и отговорност!Уравновиловката се оказала лошо нещо.
Това обаче  в съвремието не се случва.Порното, чалгата, проституцията с цел обогатяване опошляват вкуса на сегашната младеж,като прибавим пиянството и наркотиците,тя става съвсем безчувствена,дори жестока.Идолите на младите са твърде далеч от романтиката - те често са дяволи,кръвопийци,жестоки хора или пропаднали и вулгарни жени с подчертан сексапил.
 Може би времето е такова,в света на страшната конкуренция човек трябва да се справя с много трудности и да прави компромиси в кариерата си,той трябва да погазва чувства та си,да ги канализира с оглед прагматизъм и облаги,нещо,което е против неговата природа,дълбоко залегнала в същността му и води да изнервяне,болести,кръвно и какви ли не минуси за физиката и психиката му.Човекът -  робот,вързан за компютъра,електроннте игри,мислещи вместо него, изцяло погълнат от един огромен виртуален свят,което му пречи да се съсредоточи върху някакви си чувства или една само личност и богатството на нейната душа...Още по- зле, насажда се мисълта,че това са лигави, излишни работи,на стари времена и направо смешни и жалки състояния на духа...Сантименталността била излишна.
 В такава среда и обкръжение една личност,която се е развила в духовно отношение се чувства като Робинзон на пустинен остров,където трябва да общува с един дивак-канибал и да се опита да го вчовечи и научи на разговор и цивилизованост.
Такива личности в съвременния свят често остават с участта на самотници,затворени в себе си и често неразбрани - така наречените особняци.Ако въпросният особняк има шанс да срещне богата душа и интелигентност като неговата в този огромен свят, може и да изживее блаженството на познанието и проникването между двата самообособили се богати с разнообразие,фантазия и вълшебство   светове и да получи вдъхновение,но това се случва изключително рядко...За това творческите личности почти винаги са самотници в този свят,много от тях убиват мъката и липсата на отклик на духовността си с алкохол и работохолизъм или просто откачат един ден.Дори считат,че това е необходима поза за интелектуалеца и етикет,примесена с разврат и вулгарност.Интелектуалец - необръснат, запуснат, по дънки,пиян и отровен от цигари с големи сенки под очите от безсъние и разврат...Наистина звучи като нещо несъвместимо,но много хора мислят,че трябва да е така...
Чувствата на хората трябва да се култивират, ако това не се прави ,те остават животински, елементарни,въпреки огромната информация,която може да си  наблъска човек в главата  и да се има за интелектуалец или от преситеност може да започне да става перверзен и също да забие в неправилната посока.До какво опираме - до образованието,любовта - една тема табу,която почти всички преподаватели избягват,притеснени от реакцията на родители и директори.Тогава остава политиката - умните уж глави отгоре да си дадат сметка за тези неща и да потърсят начин,като Наполеон,който все пак успя да запази романтиката,културата и ценностната система във французите и направи мъжете им на изключителни кавалери в контакта си с жените ,но и там има лошо влияние...Тогава остава семейството и средата - всеки отговаря за децата си и следи тяхното развитие,насочва го...И все пак нашият свят е доста труден за сдъфкване и нещата май ще си останат така...
Не трябва да се пренебрегва и фактът,че всеки човек е една индивидуалност, един негов си свят,който е изградил в своя личен път на развитие,своите интереси и уроците на съдбата,които е получил,срещите,литературата, изкуствата,живота,който е водил.Всичко това го е направило нещо уникално и неповторимо...Същност,която не може да се оприличи на никой друг, нито на някакво негово поколение.Да не забравяме,че гениалните хора са хора на бъдещето,те живеят сто години напред,че и много повече...а романтиката- тя си е чувство за красота,нежност и дори непорочност,романтик може да бъде и по- обикновен човек,стига да има чиста и неопетнена душа.Това е възвишеност на духа и в никакъв случай не е нещо излишно и за отпадане.Романтиката кара нещата да изглеждат по- красиви, тя прави любовта ни да изглежда по- значима.Но... кой както го разбира живота - за това хората си търсят сходни духом,за да са щастливи.И все пак не мисля,че децата стават точно като родителите си -може и много да се различават,това зависи и от средата им и от особеностите на характера в крайна сметка,но кулурата на чувствата на човека винаги си личи!
В мои наблюдения обаче романтиката се среща повече при жените, отколкото при мъжете,това е вид идеализиране на другия.Мъжете не изпитват такива чувства, но се правят на романтици,за да угодят на жените и да ги спечелят,завъртайки им с това главите.Мъжката натура по принцип е по- груба от женската,но може да се култивира.Жената винаги се радва,когато мъж и подари цвете и и каже скъпа или мила,когато я заведе на романтична разходка или вечеря,после може да си мечае романтично за него и да очаква живот с цветя и рози...
Виктория Амора

"...Тогава остава семейството и средата - всеки отговаря за децата си и следи тяхното развитие,насочва го..."
Всичко зависи от семейството и възпитанието. Детето копира и приема за еталон взаимоотношенията на родителите си.