Хитър Петър имал трима сина, но най-големият – Асенчо, хем бил най-палав, хем му бил любимец. След всяка щуротия, която вършел, бащата не пропускал случая да му даде урок.
Всеки ден Стоил се дразнел с другите деца, но нали бил чорбаджийско дете, никой не смеел да го набие.
 Веднъж подхванал Асенчо.
- Ей, цървуланко, виж какви ти станали ушите, дето всеки ден ги дърпа даскал Пенчо. Скоро ще задминат ушите на вашето магаре.
- Ти по-добре виж твоите. Никой не ги дърпа, ама пак не чуват. Щото не вземаш нито една дума, като ти викат.
Чорбаджийският син се ядосал и го ритнал. Асенчо се разплакал и отишъл при баща си.
- Тате, вече няма да търпя Стоила, нищо че баща му има пари. Все се дразни и днес ме подиграва за ушите, че били по-големи от на наш Марко. А като му отвърнах, че неговите също не ги бива, щото нищо не чува с тях, взе че ме ритна. Другият път хич няма да му стоя. Ще му опъна един шамар, както си знам.
- А, не. Със бой нищо не се постига. Само хитрост и търпение трябва.
Завел Хитър Петър сина си на двора и посочил окапалите от дървото сливи.
- На този свят всичко гнило един ден опадва, само здравото остава.
Минали години децата пораснали. Веднъж Стоил се напил и се сбил с някакъв момък от съседното село заради сестра му, че много я задявал. Когато младежът го цапардосал по кратуната, богаташът изкарал ножа си и го пробол. Едва го спасили да не умре. Още същия ден отвели Стоил в  конака и го затворили.
Върнал се Асен вкъщи и веднага рекъл на баща си.
- Тате, запряха Стоила, че наръга Иван от Боилово.
После разказал цялата история открай-докрай.
- Е, синко – накрая продумал Хитър Петър. – Сега видя ли, че рано или късно гнилото опадва, а само здравото остава. Бог забавя, ама не забравя.
- Така е, тате. Само здравото остава.