НЮТОН И АЙНЩАЙН ОТИВАТ В ИСТОРИЯТА

 

2009 година е обявена за световна година на астронмията. Време е да се сложи край на дълго създавани митове, парадокси и алогични твърдения, най-вече  в областта на гравитацията, която пряко е свързана с астрономичната наука.

Най-големите проблеми в изясняване на гравитацията до сега произтичаха от липса на гравитационна теория, която нагледно да обяснява механизма на гравитация. Много често некомпетентни автори споменават „Теория на Нютон за гравитацията” или „Теория на Айнщайн за гравитацията”, а такива теории в науката няма. Нютон писа на епископ Бентли през 1713 г.:

„Не бива да си представяме, че неодушевената груба материя би могла без посредничеството на нещо външно, нематериално, да действува на друго вещество, както при взаимно съприкосновение... Да допуснем, че притеглянето е вродено в материята, присъщо и’ така, че едно тяло трябва да действува на разстояние през вакуума на друго без посредничеството на нещо странично, с помощта на което действието и силата от едното тяло се пренася към другото, за мен е такава нелепост, че предполагам не би била възприета от никого, способен към разсъждения за философските неща. Притеглянето трябва да се причинява от някои фактори, действуващи съгласно определени закони. Какъв е този фактор - материален или нематериален - аз предоставям за размишление на читателя...”

Нютон завършва “Начала” с думите: „До сега аз изяснявах небесните явления и приливите на моретата на основание силите на привличане, но аз не посочих причините на самото притегляне. Тази сила произлиза от някаква причина, която прониква до центъра на Слънцето и планетите без намаляване на тази способност… като нейното действие се разпространява на огромни разстояния, намалявайки пропорционално на квадрата на разстоянието… Причината за тези свойства на силите на привличане аз до сега не мога да изведа от явленията, а хипотези аз не измислям ”.

Айнщайн създаде Теория на относителността в две части, която е интересно четиво за развиване на логическа мисъл или за тормоз над ученици и студенти по време на изпити, но без особена научна стойност. Теорията на относителността никога не е била призната от сериозните учени физици. По тази причина Айнщайн не получава Нобелова награда за нея, а едва след откриване на фотоефекта. Теорията на относителността е изпълнена с нелепи, абсурдни и смешни твърдения. Понеже почти никой не можа да я разбере, се е наложила в учебниците с помощта на принципа на Гьобелс: „Една лъжа, повторена сто пъти, става истина.” Да разгледаме някои абсурди.

1/ Скоростта на светлината винаги е една и съща, независимо от движението на наблюдателя или източника. Това може да бъде вярно само когато между източника на светлина и наблюдателя няма движение. Скоростта на светлината може да бъде една и съща относно средата на движение или пространството, но тя не може да е еднаква спрямо източника и наблюдателя, когато между тях има относително движение. Скоростта на светлината се сумира или изважда както всяко друго движение. Тук има една тънкост, че когато източникът на светлина се движи в посока на светлината скоростите не се сумират, а се изваждат. Когато източникът се отдалечава в обратна посока, скоростите се сумират за източника, но скоростта на светлината не се променя за неподвижен наблюдател.

Когато наблюдателят се движи спрямо пространството, скоростта на светлината се сумира или изважда с неговата скорост.

От тук произтича грешката на I постулат на Айнщайн за Специалната теория, че скоростта на светлината е постоянна във вакуум. Първо ние не знаем какво е вакуум, според Айнщайн вакуумът е пространство, в което няма нищо. Второ, след като по условие скоростта е постоянна във вакуум, говорим за постоянство на скорост относно средата на движение, а не спрямо източник и наблюдател, където плътността е друга. Освен това светлината преминава през различни по плътност области на пространството. Опитът на Физо в течна среда доказа, че етерът се увлича и скоростта на светлината се сумира със скоростта на движение.

Единственото полезно рационално нещо, което ще остане от Специалната теория на относителността е законът Е = mc², т.е. че материята представлява сгъстена светлина, а светлината е разредена материя.

2/ Всеки природен закон трябва да бъде такъв, че да запазва своя вид при замяната на пространствено-времевите променливи. Казано накратко: общите природни закони трябва да са инвариантни спрямо трансформациите на Лоренц.

Нютон въвежда 5 независими един от друг принципа: пространство, време, материя, енергия и движение. Айнщайн си поставя за задача да обедини тези принципи в едно цяло. Той заменя характеристиките на 4 от тях: пространство, време, материя и енергия с общото понятие поле. До тук добре, но той не отива по-далеч от Нютон.

Нютон разглежда само гравитационното привличане между телата. До там му стигат силите. Ако съществуваше само сила на привличане, цялата маса на Вселената или на Галактиката щеше да се събере в една топка и Вселената не би могла да съществува.

Сам Айнщайн добавя: “Ако би бил намерен някакъв общ природен закон, който не удовлетворява посоченото условие, то вече с това би било опровергано поне едно от двете основни положения на теорията”. Според СТО пространството е изотропно, но това не е вярно, то винаги и навсякъде във Вселената е анизотропно.

Такъв закон съществува и се нарича Закон за всемирното сродство на елементите. Благодарение на този закон съществува електромагнитното поле или превръщането на магнитно поле в електрично поле и обратно. Благодарение на този закон светлината може да се превръща в топлина и обратно, топлината може да се превръща в светлина. В какво се състои той?

Да разгледаме въртенето на Слънцето. При ротацията се създава вихър, който увлича етерните частици и те образуват триполюсно магнитно поле – с един положителен около екватора и два отрицателни полюса по оста на Слънцето. То е най-интензивно в екваториалната област. С това поле Слънцето отблъсква и задвижва планетите. Съществува второ, двуполюсно магнитно поле, което често сменя полюсите си. Такива две магнитни полета има и на Земята. По същия начин Земята отблъсква Луната и ядрото на атома отблъсква електроните. Привличането се създава от разликата на външно налягане на етерни частици, което е по-високо отвън върху две тела, отколкото между тях.

Гравитацията представлява разлика или равновесие между две сили на отблъскване. Какво прави Айнщайн? След като не може да обясни процеса на гравитация, измисля една „нелепост”, както по-горе пише Нютон. Въвежда понятието „изкривяване на пространството” и твърди че гравитацията била изкривяване на времепространството. Това пространство, за което пише че не притежава никакви механични качества, се „изкривявало”:

“Може да звучи като шега, но що се отнася до механичната природа на етера, неподвижността е единственото механично свойство, което Лоренц му разрешава да притежава. Тук може да се добави, че специалната теория на относителността отнема на етера и тази последна механична характеристика... По нататък ще видим, че такова схващане намира оправдание в резултатите на ОТО.” стр.152, Избрани произведения, Айнщайн. Малко по-нататък (стр155) намираме първото противоречие:

“Етерът в ОТО е среда, която сама по себе си няма никакви механични или кинематични свойства; тя обаче до известна степен определя механичните и електромагнитни явления” ?!

Днес още се намират автори, които пишат за „кривото пространство”, като за нещо естествено, което мислят че разбират. Време е да се каже: „Царят е гол”.

Магнитното поле на едно небесно тяло зависи от два фактора – от масата и скоростта на въртене. Гравитацията зависи от магнитното поле, значи и от скоростта на въртене. Следователно не може да съществува универсална гравитационна константа. Всяка гравитационна система притежава собствен гравитационен коефициент. С тази констатация отпадна и втори постулат на СТО.

3/ Принцип на невежество. Гравитационното взаимодействие между сила, причинена от етерно налягане и твърдо тяло създава ускорение. В зависимост от гледната точка на наблюдателя масата на твърдото тяло се нарича гравитационна или инерционна. Ако един самолет извършва свободно падане, за наблюдател вътре в самолета движението е инерционно и там липсва гравитация. За наблюдател от Земята движението е гравитационно – свободно падане. С други думи не съществува гравитационна  и инерционна маса или законът на Нютон F=ma и Принципът на д`Аламбер са едно и също нещо. Поради липса на гравитационна теория, в науката се е загнездила заблудата за равенство на гравитационна и инеционна маса. Така нареченият Принцип на еквивалентност, който се превъзнася като някакво постижение в науката е най-обикновено невежество.

4/  Други смешни твърдения на Теорията на относителността са, че масата на едно тяло се увеличава със скоростта или че времето тече различно в относително движещи се тела.

Да разгледаме движение на един космически кораб, който например се движи от Венера за Марс и преминава близо до Земята. Когато корабът е най-близо до Земята се прави сверяване на часовниците. След това корабът се отдалечава от Земята. Според Теорията на относителността, за наблюдател от Земята времето на кораба ще тече по-бавно. За наблюдател от кораба времето на Земята ще тече по-бавно, защото тя се отдалечава от него. Следователно няма никакво основание да се смята, че между двете времена има някаква разлика, т.е. ако корабът обиколи Марс и се върне на Земята, часовниците ще показват едно и също време. Същото важи за масите.

5/ Формулата за гравитация на Айнщайн, записана в тензорен вид изразява система от десет уравнения - девет пространствени проекции плюс времето със следния израз:  

Gik= - 8pѓTik / c2   

Тук могат да се открият три грешки, които правят формулата неприложима:

а/ Коефициентът К е взет от Нютон, но гравитационна константа във Вселената не съществува. Значи грешката на Нютон се повтаря от Айнщайн.

б/ Във формулата е заложена скоростта на светлината с. Обаче скоростта на гравитацията няма нищо общо със скоростта на светлината, тя е валидна само в един частен случай 

в/  Гравитацията е многокомпонентна в общия случай. Всяка компонента има различна скорост на движение. Формулата става лишена от физически смисъл и нерешима, защото уравненията стават десетки и стотици.

А сега да видим какво представлява гравитацията. Земята плува в океан от електрони и земната гравитация се създава от свободното движение (подобно на Брауново движение) в космоса на електрони и тяхното налягане. Те създават гравитационна сила върху земната повърхност, което поддържа кълбовидна форма на Земята и тегло на предметите. Гравитацията е свойство на разреденото пространство в космоса, а се проявява в плътната област на телата.

Скоростта на земната гравитация  е равна на I космическа скорост за Земята – 7.9 км/сек. Слънчевата гравитация е многокомпонентна, но главно две компоненти създават гравитацията. Едната компонента се движи с I космическа скорост на Слънцето – около 430 км/сек, а втората компонента се движи със скорост на светлината. При големи космически обекти като например Сириус и Галактичното ядро гравитацията се създава от частици, движещи се милиони пъти по-бързо от светлината.

Основното твърдение в моята теория е етерния характер на гравитацията. Тя не е съвсем нова, подобни теории са имали Рене Декарт, Хенрих Херц, Хюйгенс, Лесаж. Главната разлика се състои в това, че те не са знаели и приложили Закона за всемирно сродство на елементите, за който говори Учителя Петър Дънов. И аз по време когато писах книгата „Теория на всемирната гравитация” още не знаех за името и съществуване на този закон, но интуитивно достигнах до правилни изводи.

След като гравитацията се създава от сбъсък и отражение на етерни частици, следва математически, че тя намалява в дълбочина и че едно плътно тяло като цилиндър например, ще тежи различно в изправено и в легнало положение. За целта проведох серия експерименти с електронна аналитична везна с точност до 0,0001 грама. Предположението се потвърди. Опитни предмети с продълговата форма от желязо, мед, олово и др. тежаха с 2-5 десетохилядни от грама повече изправени, отколкото легнали.    

С този експеримент се доказва неопровержимо правилността на моите изводи и принципи. След някои преобразувания изведох формула на нов закон за гравитация:

М=K*R*r²   

Където М е маса на сателит, К е гравитационен коефициент за системата, R е разстояние до централното тяло и r е радиус на сателита. За Слънчевата система гравитационният коефициент е равен на единица. Тогава опростено може да се напише законът за масата на всяка планета в Слънчевата система:

Мпл=R_сл*r_пл² , където Rсл е разстояние на планетата до Слънцето, rпл е радиус на планетата.

Резултатите са изненадващи. Оказва се, че планетата Сатурн не е газово кълбо, а най-тежката планета в Слънчевата система, 850 пъти по-тежка от Земята. Планетата Плутон е по-тежка от Земята с много висока плътност. Един литър от обема и` тежи един тон и така нататък

Гравитацията няма да се изчерпи само с тази формула, в бъдеще ще се намери по-подробен и обобщен закон за гравитацията, но тази крачка е важна, защото е в правилна посока и премахва остарелите заблуди. Старите формули остават в историята.

 

 

19.04.2009 г.                                                             Пенчо Бойчев

                                                                                             

 

 

За Юпитер също се твърди, че е газов гигант. А дали е така?! Какво показват Вашите изчисления?
Смятам, че има доста верни неща по-горе, дано ги прочетат и физици с не ограничено мислене.

По мои изчисления твърдата сфера на Юпитер има радиус 40740 км, а радиусът на газовата обвивка е 70000 км. Масата му е около 600 пъти по-голяма от Земята и има средна плътност 2555 кг/м3.
Сатурн е доста по-тежък от Юпитер - 850 пъти по-тежък от Земята. Радиус на твърдата част - 24360 км. Средна плътност 5530 кг/м3. Тази маса обяснява най-мощното магнитно поле в Слънчевата система.

Никога не съм мислила, че Сатурн и Юпитер са изцяло газови гиганти, поради простата причина, че всяко тяло - планета или звезда, е източник на вибрация с определена честота.И тъй като Сатурн и Юпитер имат доста голямо влияние в астрологията - това всъщност означава, че имат мощна гравитация - а тя няма как да се основава само на газове. Именно като източници на вибрация влияят планетите върху човека като тяло и психика. Би трябвало наистина Сатурн да е по- тежката планета, тя има силно забавящо и затрудняващо действие в живота на човека.
Освен това заснеха и разбиването на астероид върху Юпитер - не ми изглеждаше
много "газово".
Не съм физик, интересувам се само от обща култура, но защо пишете, че" масата обяснява най- мощното магнитно поле в Слънчевата система"? Мислех, че масата определя гравитационното поле, а не магнитното.

За Марс, примерно, пише,че има обширни, но не глобални, слаби магнитни полета.
Ако масата определяше магнитното поле - как да си обясним горното?

Масата определя силата на гравитационното поле. А магнитното поле зависи от два фактора: от масата и от скоростта на въртене. Сатурн е планетата с най-бързо въртене в Слънчевата система (денонощието там е под 10 часа) и с най-голяма маса. Марс има два пъти по-малка маса от Земята и приблизително същата скорост на въртене. Венера и Луната имат много бавно въртене, затова почти нямат магнитно поле и Венера не може да притежава сателити.

Много, много благодаря.
Най-голямо впечатление във Вашата теория ми прави изключителната логичност или правата мисъл, както се изразява Дънов. Но тя се постига с цената на доста трудни уроци.
Много хора идват и гледат,друг идва - и вижда.

Снощи гледах един филм за теорията на относителността на Айнщайн по Hystori.
Останах с впечатлението, че Айнщайн е решил, че има изкривяване на пространството само защото е имало изкривяване на един светлинен лъч по време на движението на основния носител - в случая виртуален асансьор. Изкривяване на светлината не значи и изкривяване на пространството.
Пространството може да бъде изкривявано само ако то е нещо, а не нищо, както твърди Айнщайн. Тоест, пространството може да бъде изкривявано само ако е да речем вълново по своята природа и има качествата на флуид. Това включва представата за етера, която Айнщайн отрича. Дори примерът, който дават с лист хартия, който се огъва - всъщност се огъва не празното пространство, а неговото съдържание - в случая - хартията.
Това са разсъждения на човек, който не разбира от физика, така че се извинявам на тези, които разбират.
Имам чувството, че в теорията на относителността има известни проблясъци, но нещо много важно липсва.
Той доказал своята теория с правилното изчисление на орбитата на Меркурий,която не била напълно обяснена дотогава - най-вече ежегодното и деформиране без да е ясна причината.
Ако беше вярно това огъване на пространството, би трябвало накрая планетите да завършват своята орбита, падайки върху Слънцето.Трябва нещо да противостои на гравитацията като сила. Вероятно - електромагнетизмът.
Планетите, които имат по-бавно въртене, би трябвало да имат и по- слаба гравитация в сравнение с такива със същата маса и по- бързо въртене.
Но аз знам, че нищо не знам, поне в тази област...Пък и Айнщайн няма да си признае за много неща. Логиката също е относителна в различни точки на Вселената.

Айнщайн, както и Нютон, не е успял да създаде теория на гравитацията. За да даде едно макар и мъгляво обяснение, въвежда термина "изкривяване на времепространството", което е безсмислица. То не е тъждествено с изкривяване на светлината, което се дължи не на гравитация, а на обикновено пречупване. Ако Айнщайн имаше обяснение на процеса на гравитация, нямаше да въвежда "принцип на еквивалентност" между инертна и гравитационна маса, които са две имена на едно и също нещо.
Изместването на перихелия на Меркурий изобщо не е доказателство за Теорията на относителността, защото мисля че съвпада с изчисленията около 10%. Причината за изместване на перихелия на Меркурий е друга - съществува невидима астрална (и прозрачна) планета между Меркурий и Слънцето, наречена Вулкан. Тя е голяма колкото Земята и влияе на орбитата на Меркурий.
Много правилно разсъждавате за центробежната сила. Именно магнитното поле на Слънцето отблъсква и задвижва планетите, като силата на отблъскване се уравновесява със силата на привличане. Същото е със Земята и Луната.
Поради липса на магнитно поле Венера не може да има сателити, защото за някакво определено време сателитът би паднал върху Венера.

Много инересно обяснение за изместване перихелия на Меркурий. Научните физици едва ли ще повярват. Но тъй като аз знам, че има астрална материя и тя реално съществува - мисля, че може и да има нещо вярно. Когато се открият достатъчно чувствителни уреди, които могат да засичат подобни астрални източници - техните тела и излъчвания, тогава със сигурност съвременната физична наука ще бъде преобърната из основи.
Относно Айнщайн - на човека е дадено да разбере истината само ако и самият той е чист като кристал. Айнщайн съвсем не е бил чист като кристал - особено в отношението му към жените, които е смятал едва ли не за втора категория хора - особено в интелектуално отношение. А духът може да обитава както мъжко, така и женско тяло - в зависимост от това какви уроци още има да научава. Просто всичко е в развитие - най- вече човешкият дух.
Пожелавам по-бързо извисяване и разбиране на закона на любовта между всички хора!

За Айнщайн Учителят Петър Дънов казва, че в миналото е бил апостол Павел. Затова много му е дадено в живота, но и много грешки е направил. Учителят казва, че добре се е справил със задачите си, но също казва за Теорията на относителността, че е смешна. Смешно е да се твърди, че масата на едно тяло зависи от скоростта му. Това противоречи дори на принципа на относителност. Айнщайн повече няма да се преражда. Той е преминал в новата култура, вероятно на планетата Вулкан.
Цялата Теория на относителността е създадена от чужди заемки. Използувани са преобразуванията на Лоренц за Специалната теория, 4 мерното пространство на Минковски за Общата теория, използувани са математичните способности на жена му. Дори формулата E=mc2 е дадена от Томсон, само че с коефициент 3/4. И въпреки всички заемки, няма почти нищо вярно в нея, освен формулата за енергията и масата. Главното, което теорията на относителността постигна, е че разчупи схващанията за постоянство на времето.
Благодаря за пожеланията, но трябва да сме реалисти. Не може всички хора едновременно да познаят любовта и да се издигнат духовно. Това звучи като пожелание всички да улучат шестица от тотото. Просто не е възможно. Времето е пред нас и има време за всичко и за всички.

Не е нужно да е едновременно - а само да улучат правилната посока.
На мен ми се струва, че Айнщайн още ще се преражда. Интуицията ми подсказва, че има за какво. И как ще се е справил добре, щом Теорията му е смешна?!
Относно Главното, което Теорията му постигна... напълно съм съгласна, поразчупи малко схоластичните схващания.
Времето е енергия, както казва Ванга. Но трябва да се осъзнае какво точно значи това. Жалко, че не съм физик, интересувам се само от любознателност. Но вие можете да се поразмислите...

Айнщайн спря и забави развитието на теоретичната физика със сто години, като изхвърли етера от физиката. Аз имам подозрение, че такава е била задачата му. В този смисъл, той се справя добре.

Ей с това съм много съгласна! Няма и не може да има правилнен поглед към Вселената и нейните обективни закони без признаването и отчитането ролята на
етера. Интересно, че най-добрите физици на 18 и 19 век са започнали да разбират истината, и не само относно етера, но след това нещо им е попречило. Има много велики открития от тези времена, които са били абсолютно задушени поради финансови интереси, разбира се. Преди няколко години излезе книгата "Изгубените открития" на Джери Василатос. Там има повече от интересни неща, особено за разбиращите от физика. Но и за медицината - също. Сега нямаше да сме в това плачевно състояние, имам придвид дори в световен мащаб, ако бяха приложени на практика поне 10% от тези велики открития. Но какво ли не правят парите!

Ето един цитат от Айнщайн: "Въображението е по- важно от знанието"!!!
Да измислиш изкривяване на нищото,защото според него пространството е нищо,
наистина убийствено въображение!

Гьоте е казал, че според него физиката трябва да се изучава отделно от математиката. Трябва едно явление да се обясни със схема или действуващ модел. След това да се извеждатматематически законите и формулите. Блестящ пример за подобна гениалност е Джеймс Максуел. Той е направил три модела на етерната частица - квант, която още не е била открита, докато сам си обясни какаво представлява електромагнитното поле - взаимодействие между малки пумпалчета. После е написал диференциалните уравнения.
Айнщайн е започнал обратно - извел е математически зависимости, които не е бил в съсътояние да обясни и резултатът е плачевен. Теоретичната физика беше спряна за сто години. Едно от неговите доказателства за СТО е, че светлинният лъч се привличал от масивни тела. Обаче съвременната наука твърди, че фотонът нямал маса, следователно не се поддава на гравитация!

Фантазията може да бъде важна само като вдъхновение,като по- различно мислене.
Но тя може да бъде както вярна, така и невярна. Нещо като интуицията. Но за да имаш вярна интуиция - трябва да имаш предварително дълбоки и верни познания, върху които да стъпи интуицията. После подлежи и на основната проверката на практиката.
Като имам предвид, че Айнщайн е зодия риби, с асцедент рак - изобщо не се учудвам нито на постиженията му, нито на отношението му към жените.
Впрочем - защо не направите един коментар върху последното, от гледна точка на учението на Петър Дънов. Защото думите му могат да се тълкуват доста различно - зависи кой как гледа и какво вижда. Мисля, че това е доста важно за бъдещото развитие на човечеството в новото време.

Не искам да коментирам живота на Айнщайн, а само научната му работа и по-специално Теорията на относителността. Аз го признавам за голям учен, но без да смятам тази теория. Допускам задачата му, спусната от горе, да е била да заблуди човечеството, за да се запазят тайните за земните промени.

Ако задачата му е била да заблуди човечеството - то значи в никакъв случай той не произлиза от светлите небесни сили, защото те не биха могли изобщо да желаят забавяне на земното развитие. Тези желания са характерни за други слоеве.
Интересно, но дори и най- великите умове на човечеството, които в огромния си процент са мъже, не разбират, че животът на човека е цялостен - личния и научния са винаги взаимно свързани, но далеч не само формално.

Без някаква претенция, че разбирам каквата и да било, ще може ли да ми отговорите на няколко въпроса, примерно
- как така учените са разбрали, че скоростта на светлината е константа, независимо от движението на източника или наблюдателя?!! Защото от тук насетне започват изводите на Айнщайн.
- как така фотонът е уж частица, а масата му била равна на нула?!! Значи нещо, което няма маса може да бъде частица...Защо не приемат, че е просто електромагнитна вълна,без да прибавят частици без маса...

Първото не е вярно. Скоростта на светлината е константа относно средата или пространството. В повечето случаи е константа и относно източника, но не може да бъде константа спрямо получателя. Константа е, когато излиза от Слънцето, например, но няма да е константа от един космически кораб. Спрямо получателя тя съ събира или изважда.
Съгласно квантовата теория на Макс Планк, фотонът е частица, която притежава маса и импулс. И това е истината, защото електронът е образуван от кондензация на фотони. Атомите и молекулите са образувани от кондензация на електрони.
Материята представлява сгътена светлина.
Приемат, че фотонът няма маса, защото според Лоренцовите преобразувания, ако една маса се движи със скоростта на светлината, тя ще нарастне до безкрайност. Само че в теориите на Айнщайн няма почти нищо вярно. Той даже си противоречи.
За да докаже своите теории, твърди че светлината се привлича от масивни космически тела. Ако фотонът нямаше маса, той не подлежи на гравитация. Толкова глупости е написал Айнщайн, че не ми е интересно вече да се занимавам с неговите теории, които никога не са били приети от сериозните учени.
Вълната също представлява движение на частици.

Мисля,че ми се поизясниха нещата макар и от любителска гледна точка. За което много благодаря.
Между другото - Ванга също казва, че ние сме сгъстена светлина. Целият материален свят е кондензирана светлина. Но кой е нейният източник ?!
Понятието -кондензация на електрони, мисля че е много сполучливо и отговаря на истината.
Макар че засега има доста противоречия между учените - все пак физиците ще са тези, които ще докажат че Бог реално съществува и не би могло да бъде иначе.

Вашите интереси в областта на окултното и физиката би трябвало да имат потвърждение в астрологичните ви данни, дали не си знаете асцедента , час на раждане?

Asc. Рак, 7,50 ч., Луната е управляваща планета. Ще се радвам да науча нещо, повече, защото някои неща ми убягват.

Nyama okultno i fizika !!!
Ima samo fizika !!!
Vsichko koeto narichate okultno si e
FIZIKA na nivo po-visoko ot tova koeto
dneshnite "ucheni " si mislyat che znayat !
Tova che se vijda samo sledstvieto,
ne oznachava che nyama prichina !
Prosto dogmite umishlenno vi zaslepyavat,
za da ne se vijda prichinata !!

Какво е вашето виждане за произхода на вселената и теорията на големият взрив ? струва ми се че тази теория е напълно погрешна . Червеното отместване което е доказателството за ускореното раздалечаване на галактиките , може да се предизвиква от голямото растояние , и от поглъщането на по високите честоти на светлината от междузвездното вещество , представляващо много разреден газ и прах .

Теорията за Големия взрив е погрешна. Развитието на Вселената вероятно е започнало с взрив, но подобно на Свръхнова, като цялата маса не е била концентрирана в една точка. Вселената притежава център - централна звезда. Впоследствие Вселената расте подобно на черупката на охлюв. Червеното отместване не може да бъде мярка за скорост на разширение, а по-скоро за мярка на разстояние. Според закона на Вин късовълновите съставки на светлината се губят и преобразуват в дълги вълни, така че започват да преобладават дългите вълни. Растеж и разширение съществува, но не може да се измери по този начин. Най-добре въпросът за създаване и разрушаване на Вселената е разгледан в "Космогонията на Розенкройцерите". В плоскостта на Галактиката съществува висока концентрация на космически прах (пясък). При преминаване на тази зона масите на планетите и на Слънцето нарастват.

А къде мога да прочета за тази теория ?

Тази книга има две издания в България, но вече са изчерпани. Може да се намери в библиотеките или в антикварна книжарница. Книгата "Тайната доктрина" на Блаватска се покрива донякъде с нея, но е по-неясна и изисква познаване на Кабала.

Дайте да я открием, да изследваме взаимодействията й с другите частици, и всичко ще е наред. Мисля си, че всеки момент някой ще направи пробива, ако не е направен вече.
Доколкото знам, има на свето точки с измерима антигравитация. Но нищо не съм чел за изследванията на тия точки. Игнорирани? Изключено.