Около мене някой съска
змия прикрита цели ме с очи,
привлечена от моето сияние

Не ме разбират - глас съм във пустиня
на идоли фалшиви бягат и се кланят,
отлитат думите ми,казани без отклик,

 Тъй душно е сред тази стая,
прозореца отварям, все не стига въздух,
постелята ми като в пещ нагрята е и гони 

Безсънна нощ и чувство за безпътица,
затворени врати и ключове изгубени,
приятелства и разговори пропилени

 Старият пияница на пътя там лежи.
 Старият пияница,заспал е и мълчи,
 дрехите съдрани , кални са косите,

 Зове ме морето с тъй нежна прохлада,
докосващо тялото  ми в пориви мощни,
на тласъци от огромни вълни пенести,

Дали ще стане някога промяна
и кажем - тръгна ни живота както трябва,
заплатите ни  са както на европейците,

 Пременил се Илия пак в тия...малко милиарди заеми се трупнаха на гърбината на народа,че още...и старата песен пак наново.И същата корупция ,и същата правна система, оправдаваща престъпниците...ужас!Само циганите надебеляха ...накрая на ...

Откривам в твоите черти
подобие на мъж, когото съм обичала
в най - ранна младост любов изживяна

 Къде си ти ,любов,
изчезваща ,изсъхнала и избледняла
в далечината,като неполято цвете,

 Какво най- много да си пожелая?
Да бъде здраве и щастлив живот,
да ми дадат поне малко пари над пенсията

Съдбата реши да ги срещне
бе топло и поразсъблече  ги дори,
а пътят беше доста тесен