Вървя си по улицата - народ всякакъв,едни идват насреща,други си отиват,спирам поглед за секунда на някоя фрапантна цветна дреха или хубаво телосложение на наперен хубавец и продължавам - непознати хора, никои, изчезващи от съзнанието и...

О,нека Земята пребъде
векове,милиони години,
хора да се плодят и да живеят,

 С поклон покани я на танц,
 ръката му докосна гъвкавата талия
 и с поглед плъзна по бедрото и,

До ринга на поетите се аз изправих,
то не за друго - да погледам интересна гледка,
но ме увлякоха и мен, нанасяйки крошета здрави

 Реших да пръсна своята любов,
 като парченца  натрушена ваза,
 в коята имаше цветя,но мина времето

 Да можех да върна филма в началото
 с една ръка подадена и приятелски взета,
 с разговорка непринудена за общи интереси,

 Днес,когато се говори толкова много за Васил Левски и сърцето на всеки българин патриотично трепва,присъствайки на празници и чествания  на личността и делото му, се замислих и си спомних, че имам какво да разкажа и аз...
Спомних си един...

Безкрайно времето се влачи,
замръзнали стрелки едва се движат,
не просветлява вън, тежат унесено клепачите

Във вековете били се два града
да се признае где роден е Омир
и малко имена, останали от Древната Елада

 Червясала душа на блудница-
 дали е мъж или жена,
от похот и разврат,проядена,

Когато нощем шумовете в миг утихнат
и още не заспивам от последното кафе,
нашепват стихове в ушите Музи упорити,

Писна ми да се правя на нещо различно,да си издигам неръкотворни паметници или да се прадставям за богиня,която ръси мълнии и влиза в битки...това вече ме натоварва непосилно.Актьорът се разгримира,сваля царските дрехи,слага си нещо леко...